Палермо – Сицилия

By izlitane 02.12.2013 No Comments

След като посетя нов град и страна и се върна у дома, чувството от пътуването отминава бързо. Един град обаче не ми дава мира: съчетал в себе си всичко най-хубаво, създадено от човечеството, с арогантното, грозното, трагичното, творец на мрачни стихии – това е Палермо. Палермо е адът, Палермо е раят. Сънуваш Палермо, желаеш Палермо. Бродиш по улиците на древен град и усещаш несломимия му характер.

Там, в Златната котловина, докоснала залива на Тиренско море, се намира загадъчен град, където се живее много по-трудно от който и да е друг на Ботуша. Често не издържам, копнежът по Палермо ме понася и отново кацам на летище „Фалконе Борселино”. Палермо е абсолютната лудост.

Ако човек обича лустросаната и добре позната Италия, по-добре да го подмине и да продължи към курортите, за да увековечи красивия си лик за поколенията. Сицилианската столица ще му подейства като чук в главата и ритник в задника. Юмрук в корема, изкарващ му въздуха.

Палермо е трудният и невъзможен град, Голгота, която не всеки може и трябва да изкачи. Палермо изисква уважение. Палермо е шумен, Палермо е мръсен, Палермо има олющени фасади. Палермо е по темерутски мрачен и неразговорлив. Палермо има катакомби с хиляди изсушени мумии. Палермо притежава ужасяващо движение, със собствена логика; да пресечеш не е лесно, но макар и да изглежда като самоубийствена мисия, има разбираем ритъм. Палермо има най-добрите шофьори на автобуси и пожарни. Когато се разминават автобус и пожарна с включена сигнализация, пред очите ми пожарната си прибира огледалата за обратно виждане и минава „на косъм”.

Палермо е спокоен и безопасен град за туризъм, държавата се е погрижила за това, както и онази, „другата държава“. Тук всеки си „копае“ градинката и отношенията им са точно определени. За всеки случай общината има солидна врата, защото някой ден благодарните жители могат да нахлуят. В допълнение, за консервативен град като Палермо, пред нея има прекрасен фонтан, носещ звучното име „Фонтана на срама”, в който от втората половина на XVI в. са поставени голи скулптури.

В Палермо има мафия, за която не се говори. На някои от магазинчетата стои надпис, че стопанинът не плаща рекет (pizzo), на други няма. В любимата ми България 25-годишната мафия истерично крещи, мачка по улиците, показва се като малко дете наяве и иска да бъде забелязвана: „Ей ме, на!”, докато в Палермо това ще бъде оценено като безвкусица. Тук обикновено мафиозът си върши работата, издига се методично по стълбицата, става ръководител, ако има нужните качества, но никой не разбира. Той може да живее като почтен чиновник и любящ баща в съседната къща или като фермер в сицилианските пущинаци. През есента на 1957 г. в легендарния Grand Hotel et des Palmes се провежда още по-легендарната среща между шефовете на Коза ностра и американските им побратими, но за всичко това се разбира доста по-късно.

В архитектурно отношение не са много градовете като Палермо, където хармонично съжителстват различни култури. Всичко това, смесено със сицилианския барок, дава уникално взаимодействие и надграждане на стилове и цивилизации. Арабите вдигат разкошна кубична постройка, норманите, върху ислямската чувственост, я надграждат като християнска църква, запазват част от предишните мозайки и вграждат нови, византийски. Или готическа църква с минаре.

Палермо е град на мириси. Мирише на портокали и лимони от градините, мирише на риба по пазара „Вучирия”, мирише на разруха, но мирише и на любов с гласа на палермитанката, тананикаща си „Мама иска да ме жени”. Палермо мирише на любов с песента на палермитанеца, пеещ:

„Слънцето вече изгря над морето,

а Вие, красавице моя, още спите,

птиците от пеене са уморени,

измръзнали, те чакат тук отвън…” („E Vui Durmiti Ancora”)

Палермо е любовта по улиците, Палермо е млад, флиртуващ шегаджия по плажовете на Мондело, Палермо посреща изгрева и залеза край планината Монте Пелегрино, Палермо диша с хилядите младежи, нахлуващи като вълни в автобусите на площад „Дон Стурцо”. Палермо е в невероятната кухня и сладкарското изкуство, Палермо е мрачната решителност, че този живот трябва да се живее и че след смъртта дори има живот.

Потрисащ, човешки, велик, невъзпят – Палермо ви чака!

Вж. още по темата: пътеписа „Сицилиански истории“: I част, II част , епилог

Текст: Б.

Снимки: Вулканета и Б.

Палермо, Сицилия– Италия, 2005 – 2012 г.