Сицилиански истории – епилог

На дъното на всяка пътна чанта остават заблуди, желания, митове. Неизказани чувства, любов и надежда. Гари, раздели, очи на жени.

Ако съм тръгвал за някъде, то е за да премина границите в себе си. Ако съм се завръщал, то е само защото обичам езика си. И все още, когато потрябва, могъщо и страстно да мога да псувам на него! И да обичам на него!

Ала ако съм се връщал от някъде и съм донесъл снимки и вещи ненужни, напразно е било пътуването ми, безплодни са били копнежите ми. Но хората, с които се срещнах, все още ме будят в просъница, да си говорим. На дъното на пътната си чанта от Сицилия откривах истини.

Дланите

Хубава е тази Сицилия, хубав – древният град Ериче, хубав – Монте Кофано с облаците над него. На запад твърдата земя свършваше. Дали пътуването като желание не изисква острите възприятия на чистата детска наивност?

Кой го знае този бояджия пред мен къде си е загубил дланите, хванал четката обаче, боядисваше дъска. Синьото от Тиренско море беше полепнало по заоблените китки. Дори Роберта да е режисирала това заради нас, гостите, сакатият боядисваше и пееше. В центъра на света поезията бе дошла.

Трапани

След като поговорихме с кметската управа на западната община Трапани, дойде време за почивка. Докато нежната половинка на групата пийваше бяло вино, отделени от тях, седнахме по мъжки на кафе. Старият сицилианец, а още в залата и по пътя знаех, че ме следи с любопитство, седна до мен и ме тупна насърчително по коляното, като каза:

–      Е, как ти се струва Сицилия?

–      Невъзможно красива: тези малки улички с проснато пране, тези каменни сгради, тези задни дворове, тези лимонови и портокалови горички, тези маслини. Като се върна в България, ще има да разказвам.

–      Само това ли те впечатли?

–      О, не. Природата си е природа, сицилианките са като българките. Но вчера вечерта бяхме в „Бранкачо“ и ме поразиха очите на хората, и, сигурно е глупаво да го кажа, възпитанието им.

–      Гледай ти какво си открил. Наистина, този квартал е като тумор в Палермо, но то за всичко си има причина. Май ще позная, че и ти, подобно на много чужденци, ще искаш да ме питаш за прочутата местна организация. Не се притеснявай, свои хора сме.

–      Стига да не съм нетактичен…

–      Посредник, моето момче – каза Стария, изпускайки облак дим.

–      Начин на мислене – каза друг.

–      Начин на живот – додаде носещата кафето Фабиен.

–      Впрочем – обърна се към мен Стария, – за теб ще е интересно да знаеш, че в Трапани е съставен един от първите писмени документи за съществуването на мафията. Сигурно на 3 август 1837 или 1838, трябва да проверя в коя от двете години, на кралския прокурор му е било жега, имал и проблеми в службата, та топнал перото в мастилницата и написал на началниците си в Неапол, че някакви странни хора се бъркат в държавните дела и подкупват кралските служители. А, казах, посредник, защото при своето възникване, най-вероятно през XIX в., тази прослойка, съставена от габелоти, масари и проч., е била в услуга на едрите земеделци, потискайки по-слабите и поела ролята на посредник в обществото. Като насложим географското положение на острова, историята и дълго продължилия феодализъм, нещата си идват на място. Видя Трапани и Ериче – диви и запуснати места – какво друго освен земеделие, някакъв туризъм и мафия да има. Сто тридесет и няколко години след гореспоменатия прокурор Пиетро Улоа точно в Трапани започна кариерата си най-големият борец против мафията, Джовани Фалконе, който, вероятно знаеш, си плати за това през 1992 г.

–      Да, помня, беше вдигнат във въздуха близо до Палермо заедно с жена си и целия ескорт.

–      Правилно, после знаеш ли какво стана?

–      Не съвсем.

Той продължи: – Държавата, след прочутите „максипроцеси“, проведени в 80-те, взе нещата в свои ръце, през 90-те прати войски и на острова започна операция „Сицилианска вечерня“ – това е по името на едно сицилианско въстание против поробителите. Сицилия донякъде се промени и стана интересно място. Помня войниците по улиците, демонстрациите, в които дейно участие взеха жените, както и обсипаните с бели чаршафи прозорци на града в знак протест. Сигурно ще се изненадаш, но в наши дни убийствата в Сицилия не са толкова чести, което не означава, че мафия няма.

–      Фабиен, аморе мио, би ли ни донесла по още едно кафе.

–      Веднага, а едно винце от Фавиняна да ти сипя ли?

–      Сипи ми и ела!

Летище София, Терминал 1

И аз се нареждам заедно със сливенската проститутка, носеща подаръци на децата си, редом със зловонната уста на кърджалийския строител, стискащ страстно вехтата си чанта, редом с карираното сако на родния маестро, свирил кой го знай къде. Усмихнат, гледах митническите служители, които след малко, прилагайки върху ми анализаторския си талант, за кой ли път щяха да ровят из чорапите ми, като питат откъде ида, какви пари нося и какво ще декларирам. „Само себе си, бе, братя, декларирам!“

Мигар манчестърските им колеги изтънко не ме бяха претърсвали, мигар безумният служител на италианската граница не ме беше замерял с моя паспорт, докато ломотеше, че съм поредния, който ще създава проблеми на Ботуша, мигар братята сърби и хървати…

Щях ли до края на живота си да забравя накачения с оръжия македонски командос, който, на отбивката за албанските провинции, по йовковски отсече: „Тях, границите, ние, хората, ги поставяме!“

Зад гърба си чух крясък. Граничен полицай крещеше на човечец някакъв заради нередност в документите. Вместо пазителят на татковината деликатно да го отведе в някоя стаичка, предвкусил трагическата роля на жалкия си живот, намерил публика, продължаваше да словоблудства грозно и на български.

Унизен в националното си достойнство, аз се прибирах към своя квартал и псувах зловещо, тъй както дедите ми не биха и помисляли. Псувните ми се смесваха с последния акорд на децата от „Бранкачо“ – истински и сладостно-горчив: „Ако ти наистина вярваш, с твоята любов този свят се променя!“

текст и снимки Б., всички права запазени

Благодарности: Център „Падре Ностро“ – Палермо и Център „Quelli della Rosa Gialla“ – Палермо

• ← Сицилиански истории – II част
• Лука – Тоскана →