Отново в Рейкявик

By izlitane 11.11.2018 No Comments

Познати ме питат: пак ли в Рейкявик? Завел съм мнозина.

Влюбен съм в Исландия. Шеговито погледнато, заслужавам да стана почетен консул на Исландия в България. Кариерата ми започна като помощник-овчар в Северна България, ако е рекъл господ, ще я завърша като овчар в Исландия, сред тролове и елфи, сред лавови поля и мъх зелен, сред ледове и вода, с буреносния вятър исландски в косите. Приятно ми е, когато чета форумите, да срещам въпрос: „На дата еди-коя си, вие ли бяхте в онзи исландски автобус, с българското знаме?“

Когато културата на добрата стара Европа ми дойде, както казват италианците, „над косите“, търся успокоение в най-драматичната европейска природа; сред този горд и самобитен народ запявам химна му „Ó, guð vors lands! Ó, lands vors guð!“ До мозъка на костите съм пропит с любовта си към България, но ако бях по-млад, вероятно бих заминал за Исландия – лоши станахме в Родината, озверели в гонитба за насъщния.

Ако бях избрал да живея в Рейкявик, щях да поседя седмица-две и да избягам – дъждовно, ветровито и мрачно е времето, но, странно, често се улавям, че сънувам Рейкявик, големият малък град, пълен с живителна енергия: скитам из Старото пристанище, удивлявам се как поставят отопление под бордюрите на тротоарите, за да не се хлъзгат местните, как простичко са изградили къщите си. Как да не се радваш на страна, в която луксозните хотели са изключение. Ти идваш в Исландия за природата, а не за удобствата на цивилизацията. Няма „Макдоналдс“, „Старбъкс“ и проституция.

Как да не харесаш една от най-щастливите нации в света? Как да не идеш в президентската резиденция в Бесастадир и да не погалиш президентския котарак? Как да не уважаваш тази пряка демокрация, в която, преди да стане държавен глава, настоящият исландски президент Гудни Йоханесон, професор по история, взема кола под наем, за да обиколи предизборните си райони?

В центъра на Рейкявик, има една хижа, изпълняваща ролята на парламент, но какъв само? Създаден през 930 г., когато исландските езичници „прескачат“ феодализма. А за да не се вземат на сериозно градските сановници, пред кметството на Рейкявик има скулптура на анонимен бюрократ. Българските държавни и общински учреждения са пълни с метални въртележки, врати и усложнения, за да се изолират от обикновения просител, а в кметството на Рейкявик всеки може да влезе спокойно, да разгледа и да ползва тоалетната.

Не, не мога да повярвам. Срещу мен, качен на мотоциклет, се задава едно от редките същества на острова – исландски полицай. Исландия е една от най-сигурните и спокойни държави в света, затова цялото исландско общество бе потресено през декември 2013 г., когато в предградието на Рейкявик Арбаер за първи път в съвременната история на Исландия полицията използва огнестрелно оръжие и застреля развилнял се въоръжен столичанин. Космически кораб да бе кацнал, местните нямаше да се учудят… След тази случка исландската полиция официално се извини на семейството на застреляния.

Аз бродя из Рейкявик и гоня котките: над 200 000 столичани живеят в столичната област, заедно с около 20 000 котки. До края на XX век почти не е имало кучета в Рейкявик, защото исландецът вярва, че кучето има работа в местните ферми, не по градските къщи.

Спокоен, зареден с добра енергия, аз бродя в моя Рейкявик! Вали дъжд, духа исландският вятър. Не е сън! Отново съм в Рейкявик!