Отново в Рейкявик

By izlitane 11.11.2018 No Comments

Познати ме питат: пак ли в Рейкявик? Завел съм вече петдесетина човека в най-северната столица на света. Още много ще заведа.

Влюбен съм в Исландия. Шеговито погледнато, заслужавам да стана почетен консул на България в Исландия. Кариерата ми започна като помощник-овчар в Северна България, ако е рекъл господ, ще я завърша като овчар в Исландия, сред тролове и елфи, сред лавови поля и мъх зелен, сред ледове и вода, с гръмовния вятър исландски в косите. Приятно ми е, когато чета форумите, да срещам въпрос: „На дата еди-коя си, вие ли бяхте в онзи исландски автобус, с българското знаме?“ Разбира се, че бяхме ние.

Когато културата на добрата стара Европа ми дойде, както казват италианците, „над косите“, търся успокоение в най-драматичната природа на Стария континент, исландската; сред този горд и самобитен народ запявам химна му „О, Господи на нашите земи“. До мозъка на костите съм пропит с любовта си към България, но ако бях по-млад, отдавна да съм отпрашил към Исландия – лоши станахме в Родината, озверели в гонитба за насъщния.

Ако съдбата ме беше запратила да живея в Рейкявик, щях да избягам – дъждовно, ветровито и мрачно е времето, но, странно, често се улавям, че сънувам Рейкявик, големият малък град, пълен с живителна енергия: скитам из Старото пристанище, удивлявам се как поставят отопление под бордюрите на тротоарите, за да не се хлъзгат местните, как простичко са изградили къщите си. Как да не се радваш на страна, в която няма нито един 5-звезден хотел, защото идваш в Исландия за природата, а не за удобствата на цивилизацията. Няма „Макдоналдс“, „Старбъкс“ и проституция.

Как да не харесаш една от най-щастливите нации в света? Как да не идеш в президентската резиденция в Бесастадир и да не погалиш президентския котарак. Как да не уважаваш тази пряка демокрация, в която настоящият исландски президент, професор по история, взема кола под наем, за да обиколи предизборните си райони, а на бул. „Дондуков“, сърцето на дебелашкия лъже-парламентаризъм, разплули се лелки, ошишкавели чичковци с двойни гуши се качват на белите микробуси на родния парламент, снабдени със синя лампа. Защо бе, джанъм?! Прости са били майките и бащите ви, лошо са ви възпитали!

Като противовес на това, в центъра на Рейкявик, има една хижа, изпълняваща ролята на парламент, но на какъв само? Създаден през 930 г., когато исландските „езичници“ „прескачат“ феодализма. А за да не се вземат на сериозно исландските сановници, пред кметството на Рейкявик има скулптура на анонимен бюрократ. Софийският кмет ходи на работа с държавен мерцедес на НСО, кметът на Рейкявик – с колело. Българските държавни учреждения са пълни с метални въртележки, за да се изолират от обикновения просител, в кметството на Рейкявик всеки може да влезе спокойно.

Не, не мога да повярвам. Срещу ми, качен на мотоциклет, виждам едно от редките същества на острова – исландски полицай. Исландия е една от най-сигурните и спокойни държави в света, затова цялото исландско общество бе потресено през декември 2013 г., когато в предградието на Рейкявик Арбайр за първи път в модерната история на Исландия полицията използва огнестрелно оръжие и застреля развилнял се въоръжен столичанин. Космически кораб да бе кацнал, местните нямаше да се учудят…

Аз бродя из Рейкявик и гоня котките: над 200 000 столичани живеят в столичния регион, заедно с около 20 000 котки. До 2006 г. почти не е имало кучета в Рейкявик, защото се е считало,че кучето има работа в местните ферми, не по градските къщи.

Спокоен, зареден с добра енергия, аз бродя в моя Рейкявик! Вали дъжд, духа исландският вятър. Не е сън! Отново съм в Рейкявик!