Японски истории (Пътеписи за Япония) – Хирошима – IV част

By izlitane 30.07.2017 No Comments

Японски истории

Пътеписи за Япония – IV част

Хирòшима

Осмо единно средно политехническо училище „Васил Левски“ в София. Нейде в Осемдесетте години на XX в. Духовно средище, ковачница на характери, пълна с велики наставници: богоподобния Йосиф Каменов, Светослав Будинов, Даниел Авдала, Людмил Митев. Боже мой, как ги слушахме в захлас, как с тях учихме уроците на рокмузиката. Как за първи път, почти апокрифно, ни се преподаваше Атанас Далчев. Кой от паралелките с буква „А“, изучаващи италиански език, може да забрави Йосиф Каменов, който влизаше в час по литература с китара и запяваше Челентано: Uomo macchina. Сполай ви!

Полковник Делииванов влезе в бомбоубежището на Осмо, в час по Начално военно обучение, запотен, свали фуражката си, взе преносимата сирена, завъртя ръчката и в бомбоубежището се разнесе грозен рев. „Ученици, помнете Хирошима!“

Защо Хирошима? Този цъфтящ град, бил в периода Едо център на търговията, в периода Мейджи – педагогически център и важен гарнизон на сухопътните войски. Избран е заради факта, че там няма военнопленнически лагери, както и заради изискването потенциалните жертви (градовете Хирошима, Нагасаки, Кокура и Ниигата) да имат градска част от поне 5 км в диаметър.

На 6 август 1945 г. в 8.15 ч. светът влиза в атомния век. На височина 600 метра над центъра на Хирошима бива взривена бомбата, наречена „Малчугана“ (над Нагасаки е хвърлен „Дебелака“). В момента на взрива температурата е превишавала 1 млн градуса (според брошурата на HIROSHIMA PEACE MEMORIAL MUSEUM), размерът на атомното кълбо е достигнал 280 м, налягането на разстояние 500 метра от епицентъра било 19 тона на квадратен метър.

Странно е усещането да си в Хирошима. И ако това място трябва да бъде посетено на всяка цена, за да се види какво човек може да причини на ближния си, то смълчаният ни ужас пред парцаливите ученически униформи се издига до японската Голгота – онзи каменен блок, дарен от банка „Сумитомо“, запечатал контурите на изпарен от температурата човек.

Днес Хирошима е цъфтящ град, пропит с младежка енергия. Минаха десетилетия от онзи урок по гражданска отбрана. Ние, епигоните, родените отпосле, не станахме по-добри от своите учители, но още носим словото им.

Аз не ще забравя японските учители, изнасящи уроци пред учениците си в Мемориалния парк в Хирошима. След многото поклони на учениците, те, по-младите, застилат тревата със сини найлони, събуват се боси, вадят кутиите „бенто“ и заедно с учителите си започват да се хранят.

Сайонара, сбогом, Хирошима! Шофьорът на туристическия автобус (важи JR Pass) е с бели ръкавици и ни благодари, че сме използвали услугите му: – Аригато годзаимасу!