Японски истории (Пътеписи за Япония) – VI част – Химеджи
Японски истории
Пътеписи за Япония – VI част
Химеджи
Замъкът на бялата чапла и градините “Коко-ен”
Ето ни на гара Шин-Осака, удобно разположили се в прекрасния високоскоростен шинкансен “Хикари”, тръгващ по линията “Саньо”, твърде скъпо удоволствие за местните, но напълно по джоба на български туристи, решили да посетят Япония. Как да не му се възхитиш на японеца, на начина, по който насърчава международния туризъм. Ако редовият японец плаща за шинкансен по маршрута Токио – Осака – Токио, да кажем, примерно, 200 евро, то чужденецът, влязъл като турист в Страната на изгряващото слънце, за почти същите пари има право на специална железопътна карта, с която да се вози ” на корем” по шинкансен мрежата, да сменя влаковете като трамваи, за да опознае Япония.
В Япония има много прекрасни замъци, които да посетим, но измежду тях най-красивият и въздействащ, недокоснат от времето и войните, съществуващ още от XIV в, надживял мнозина шогуни, е Замъкът на бялата чапла в град Химеджи, естествен декор на филма “Шогун”.
“Шогун” ли казах? Не мога да забравя големите опашки през 80-те за банани и кока-кола, но и с умиление си спомням за опашката пред книжарницата на площад “Славейков”, чакаща “Цар Плъх” и “Шогун”. Не обичал българският народ да чете?!
С още по-голямо умиление си спомням как предишните поколения ми казваха: “Преди да вземеш книга, измий си ръцете!” Също помня как вратата на стаята ми в кв. “Мусагеница” се отвори, бе ми зачислена “Япония като за Япония” и ми бе казано да я “изям с кориците”. “Това е книга, която ще промени живота ти. Впрочем авторът ѝ живее в съседния блок…” Големият разказвач-сладкодумник Марко Семов ме докара в Япония и много истини каза за нас, българите.
Март си отива, японската сакура напъпва като девойка, в края на главната улица на Химеджи, в цялото си великолепие заблестява Замъкът на бялата чапла. Събуваме се по чорапи и тръгваме из величествения замък. Явно шогуните са били твърде ревниви, защото женското отделение се залоства с въздебела дъбова врата. Надзъртам от прозореца на замъка и виждам как работници от поддръжката отскубват тревичка по тревичка от зида.
Напускаме “Бялата чапла” и се отправяме към намиращите се наблизо градини “Коко-ен”, представляващи девет изящни градини, създадени в периода Едо: мост с водопад, бамбукова градина, цветна градина, езерце със свещени шарани и проч. Тишината, спокойствието, шумът на вятъра в бамбуковата горичка, съвършената градинска симетрия, подтиква към хайку. На една от беседките пише: “Пътниче, събуй си обувките, влез и почини.”
- Японски истории (Пътеписи за Япония) – V част – Йокохама
- Японски истории (Пътеписи за Япония) – VII част – Камакура