Исландски истории – III част

By izlitane 16.11.2013 No Comments

Великият исландски път

Преди да поемем по Исландското околовръстно шосе, в посока ледниковата лагуна Йокулсарлон, ще посетим духовното сърце на Исландия – Скаулхолт. В едно от градчетата до Рейкявик се отбиваме в банката, за да обменим валута в исландски крони, макар че Исландия е първенец по използването на кредитни карти. Мило ни става, защото в банката ни предлагат безплатно кафе и чай, докато чакаме. Това ми напомня как до вратата на много скандинавски църкви има кани с чай и кафе. Вярата и банковите дела се преглъщат по-лесно с безплатни топли напитки.

Докато чакаме, идва човек от моята група и се смее: “Вчера в Националния парк “Тингветлир” ме сви стомаха и тръгнах да търся тоалетна. Тъй като нямах 200 крони на монети, платих с кредитна карта. Ето това е стандарт – да ползваш тоалетна за три лева и нещо и да платиш с кредитна карта.” Аз му отговорих, че днес ще спрем край Вик и Мирдал да хапнем по една агнешка сума и че при последната екскурзия цената на супата бе 28 лв… Няма как, стандартът на исландците е много висок, всичко се внася с кораб и самолет, преките и косвени налози са високи, заплатите – също.

Насочваме се към Скаулхолт – духовното и образователното сърце на христианството в Исландия. Комплексът е издигнат тук в средата на XI век. В Скаулхолт е построено първото училище на острова през 1056 г. и тук е поставен краят на католицизма, сменен от лутеранството. Имаме късмет и чуваме божествени хорови изпълнения в катедралата. Непосредствено до нея се намира торфената къща “Торлауксбуд”. От Скаулхолт се открива гледка към могъщия вулкан Хекла. Наблизо е и кратерът и кратерното езеро Керид, създадени от природата само преди няколко хилядолетия и известни с червените си скали, съдържащи много желязо.

Поемаме по път номер 1 (Пьодвегур), основният двулентов път, обикалящ острова, с дължина около 1300 км. Колкото и пъти да се качим по него, красотата на Исландия продължава да ни изненадва. Какъвто и опит в пътуването да имате, безгранично ще е удивлението ви. Исландия е различна вселена, тя е от друг свят.

Вече сме на 50 км от Рейкявик. Наближаваме Селфос, един от големите исландски градове и най-голям в Южна Исландия, наброяващ 6 500 човека. И тук местните вземат парата и я вкарват в оранжерии, произвеждат домати, краставици и банани, уведомява ни нашият исландски екскурзовод Кристиян, с когото ще пътуваме до Вик и Мирдал, най-южната точка на Исландия.

Прекосяваме най-пълноводната река в Исландия – Олвузау и Кристиян споменава, че в реката има много сьомгова пъстърва и още повече сьомга. Тук пулсът ми се ускорява и почти да ревна и да викна на шофьора Финур да спре, за да метна въдиците. Да де, ама трябва исландски риболовен билет, който може и от бензиностанцията да се купи…

Продължаваме пътя си към град Хетла и прекосяваме Торсадалур, долина, прорязана от най-дългата река в Исландия Торса. Заговаряме се с Кристиян за майчиния му език и той споделя, че исландският принадлежи към групата на германските езици, има три рода, падежи и в никакъв случай не може да се мери с падежната система на финландския език. „Исландската граматика – продължава той – не се е променила от много векове, затова спокойно и без затруднение си четем старите саги. Исландските деца още от първи клас започват да учат английски, към трети продължават, да кажем, със скандинавски език или немски, малко след това избират, да кажем, испански или, я, изненада, има интерес към японския. Като завършат средното училище, те говорят добре няколко езика”.

Ето ни и в Хетла, град с голямото по исландски мерки население от 700-800 човека. “Знаете ли, населението на страната е около 1 милион човека.” Исландците се усмихват под мустак. „По официални данни от 2020 г. населението в цяла Исландия е 350 000 – 360 000 човека, но като сложим елфите, гномовете, троловете, джуджетата, феите и скритите хора, които са към 700 000 хиляди, и милионът е готов.”

“Да си представим, че живеем във ферма и край нас няма нищичко освен скали, водопади, овце, майка, татко и дете. – По тъмно някой бутне камък. Нещо мръдне. – Кой бутна камъка? – пита майката.”

“Елфите и скритите хора – уверено отговаря детето.”

Голяма част от исландците вярват в съществуването на елфи и тролове, даже по-надолу край град Скогар ще видим “къщи” и “църква” на елфите, както и фермата “Дрангшлид”. Кристиян продължава: „Ето, приятели, в момента се намираме на исландското околовръстно шосе. То беше построено с много усилия и често бе саботирано от приказните герои. Дори, сега съм сериозен, имаше магически посредници между строителите и тях, защото пътят минаваше през техни територии и бяха станали враждебни.” Кристиян казва, че понякога човек излиза от вкъщи, “изпарява се” и когато се върне в цивилизацията, отговаря, че е бил “в скалата”, при елфите. “Елфите са красиви и феерични, приятелски настроени към хората, но ако не ги уважавате, ще ви отмъстят. Едрите тролове не понасят светлината и са заядливи и глуповати, но никога няма да забравят доброто, което сте им сторили.” Спираме при фермата “Дрангшлид” и разбираме, че животните биват оставяни сами, когато раждат, а в ролята на акушери “влизат” елфите.

Отминаваме Хетла и се чудим как се жени цялото население: ако си харесаш някого, със сигурност половинката ще ти е някакъв братовчед. Затова исланците са направили приложение, в което да вкараш данните на бъдещата си половинка и да провериш има ли някакво родство.

Феерична е красотата на водопада Селяландсфос и на водата, падаща на талази. Весело е, когато се изкачваме и във вратовете ни попадат пръски. Водата пада от 60 метра и е нереално, както всичко на този прекрасен остров. Водопадът е уникален с това, че зад него може да се мине. Наблизо, от лявата страна на Селяландсфос, се намира скритият водопад Глюфрабуи. Скалите отразяват шума на падащата вода. Мокри до кости, едвам изсушаваме фотоапаратите.

Най-сетне слънцето се показва и оживява пейзажа. Разположеният на река Скога водопад Скогафос пада от около 60 метра и образува единична или двойна дъга. Легендата, а може ли такова място без легенда, разказва, че Траси Торолфсон, първият викинг, заселил се в местността, заровил съкровище в пещера, намираща се зад водопада. Години по-късно местни открили сандъка и понечили да го отворят, но в ръката им останала само халката на сандъка, който изчезнал завинаги. Халката била вградена във вратата на местната църква.

Приближаваме вулкана Ейяфятлайокутл, известен със злия си нрав и направил куп поразии през пролетта на 2010 г. Преди това последното му голямо изригване било през 1821 г. Тогава то продължило две години, слънцето било закрито и последвал ледников период, мнозина измрели. Минаваме покрай най-силно пострадалата ферма от изригването през 2010 г. Кристиян ни развеселява със следната информация: „Когато вулканът изригна, стана част от световните новини. Всяка вечер ние се смеехме с различните произнасяния на името, кое от кое по-грешни. Наградата спечели японска водеща с изумителното “Ой-йо-йо-йо-йо-йой”.

И ако Ейяфятлайокутл, този пъпчив младеж, “изпуши” няколко цигарки през пролетта на 2010 г. и спря полетите над Европа и част от Северна Америка, то когато могъщата му “кака” Катла, която се намира само на 20 км в източна посока и с която имат роднинско вулканично огнище, реши да “пропуши” отново, тогава ще стане страшно. Катла има десет пъти повече материал от Ейяфятлайокутл.

Последното изригване на Катла е било през 1918 г. и е донесло на европейците студ, глад и мор. Разбира се, това е нищо в сравнение с изригването ѝ от 1755 г., разтопило околните ледници и предизвикало такова невъобразимо наводнение, че дебитът му, обяснява Кристиян, бил няколкостотин хиляди кубически метра вода в секунда. Въпросът не е дали ще изригне Катла, а кога. Именно затова църквата в близкото до Катла селце Вик и Мирдал е построена толкова високо, за да може да устои на бъдещите наводнения.

Тъй като Катла в исландския език е и женско име, аз поглеждам към пиещата вода от ледника Мирдалсйокутл моя другарка Вулканета. И двете са спокойни. От вулкани не ме е страх, но от жена ми – о, да! Когато благоверната изригне, индексът ѝ на вулканична експлозивност, както казват вулканолозите, започва от седма и веднага прераства в най-високата, осма степен. А ледникът Мирдалсйокутл е ледената шапка на вулкана Катла и моята другарка е стъпила на Катла. Вулкан върху вулкана. Ако Катла изригне – няма да го усетя, ако Вулканета го направи, със сигурност ще избълва няколко кубически километра огън и жупел, а ако в компанията се включи и наблизо намиращият се вулкан Лаки (Лакигар), това вече ще е Армагедон. Заради повсеместното затопляне ледникът Мирдалсйокутл губи всяка години около 100 метра от дължината си.

Ето ни в най-южната точка на Исландия – носеща звучното име Вик и Мирдал. Тръгваме към планината Рейнисфятл и чуваме грохотът на океана по черните плажове Рейнисфяра. Боботи, реве океанът и тежко се разбиват вълните. Почти всяка година плажът си взема по някоя самонадеяна жертва курбан. Ако хората си прощаваме понякога, в исландската природа, когато не я очакваш, когато си въобразиш, че знаеш и можеш всичко, идва изневиделица твоята вълна, похлупва те, завлича те в океана и вече си статистика и паметна плоча.

Толкова много вятър по черните плажове Рейнисфяра и Киркюфяра, на фара на Дирхолей и на скалната арка под него, че да разтвориш ръце, ще полетиш. Исландия – поема от вятър, вода и светлина!