Излитане

Исландски истории – II част

Share

25 август 2013 г. – Приключения по Южния бряг на Исландия

Днес времето ще е облачно, цял ден ще вали и температурата ще достигне високите за лятото тук 9 градуса. Аз упражнявам исландската си фонетика – а-ха да произнеса правилно името на едно селце, отново си оплитам езика: Киркюбеярклаустур – и със сигурност пак бъркам нещо. Вярната ми Дулцинея след няколко часа ще се качи на ледника Мирдалсйокутл, като аз тактично няма да й спомена какво чудовище дреме под него. Днес ще е денят на вулканите, защото островът е един от най-вулканичните в света.

Но, кажете ми, всъщност кое е по-опасно? Дали изригналият на 14 април 2010 г. Ейяфятлайокутл, изхвърлил в атмосферата 250 000 000 м3 пепел и затворил въздушното пространство над Европа? Дали вулканът Катла, за който тогавашният исландски президент Олафур Гримсон каза пред ББС: „Наближава времето Катла да изригне… ние в Исландия трябва да се приготвим… крайно време е европейските правителства и авиокомпаниите да започнат да планират евентуално изригване на Катла”? Или пък българка с вулканична душа, да я наречем Вулканета?  Погледнах Вулканета как пие вода от ледника Мирдалсйокутл и не й казах, че всъщност под този ледник дреме един от най-опасните вулкани в света – Катла. Но за това – след малко.

Вече втори ден сме в Исландия и тази страна продължава да ни изненадва. Нищо подобно не сме виждали и усещали досега, и при все че имаме известен опит в пътуването, не спираме да й се удивляваме. Тя е различна вселена, тя е от друг свят.

Поемаме по път номер 1, основният двулентов път, обикалящ острова, като сме се насочили към най-южната точка на държавата – селцето Вик. Колко умни и практични са исландците, вкарват силата и налягането на земните стихии в геотермална електростанция, произвеждат ток, парата се използва за отопление и след това чрез големи тръби, за да не се губи нищо от енергията, парата се връща отново в източника си.

Вече сме на 50 км от Рейкявик. Наближаваме Селфос, един от големите исландски градове и най-голям в Южна Исландия, наброяващ 6 500 човека. И тук местните вземат парата и я вкарват в оранжерии, произвеждат домати, краставици, дори и банани, уведомява ни нашият исландски екскурзовод Кристиян. Прекосяваме най-пълноводната река в Исландия – Олфуза и Кристиян споменава, че в реката има много сьомгова пъстърва и още повече сьомга. Тук пулсът ми се ускорява и почти да ревна и да викна на шофьора Финур да спре, за да метна въдиците. Обещавам си някой ден да доведа сина си и поне няколко дни да ловим сьомга, да разпънем палатка под звездите и вечер край огъня да отпиваме от исландската ракия „бренивин”. Макар и още малък, той е истински рибар.

Продължаваме пътя си към град Хела и прекосяваме долината Тьорсадалур, прорязана от най-дългата в Исландия със своите 230 км река Тьорса. И изведнъж започва да ми просветва граматически. „Далур” означава долина,  де що завършва на „фос” е водопад, а „йокутл” е ледник. Името на град Селфос, макар и съдържащо наставката за водопад, не му пречи да е лишен от водопад. Кристиян споделя, че исландският е лесен език и има мъжки, женски и среден род, четири падежа и в никакъв случай не може да се мери с падежната система на финландския. „Исландската граматика – продължава той – не се е променила от много векове, затова спокойно и без затруднение си четем старите саги. Исландските деца още от първи клас започват да учат английски, към трети продължават, да кажем, с немски, малко след това избират испански или, я, изненада, на трето място по учене от децата в момента е японският. Като завършат средното училище, те говорят добре няколко езика”.

Ето ни и в Хела, град с огромното население от 780 човека. Какво да кажем за страна с площ 103 000 км2, населена с около един милион човека. Тук исландците се усмихват. „По официални данни населението в цяла Исландия е малко над 320 000 човека, но като сложим  елфите, гномовете, троловете, джуджетата, феите и скритите хора, които са към 700 000 хиляди, и милионът е готов”.

„Да си представим, че живеем във ферма и край нас няма нищичко освен скали, водопади, овце, майка, татко и дете. – По тъмно някой бутне камък. Нещо мръдне. – Кой бутна камъка? – пита майката.“

„Елфите и скритите хора – уверено отговаря детето.“

Не случайно седемдесет процента от исландците вярват в съществуването на малките приятелчета, даже по-надолу край град Скогар ще видим къщи и църква на елфите. Кристиян продължава: „Ето, приятели, в момента се намираме на исландското околовръстно шосе. То беше построено с много усилия и често бе саботирано от приказните малки герои. Дори, сега съм сериозен, неофициално имаше посредници между строителите и тях, защото пътят минаваше през техни територии и бяха враждебни.”

Отминаваме Хела и се чудим как се жени цялото население: ако си харесаш някого, със сигурност половинката ще ти е примерно втори или трети братовчед. Да, затова за булки се отива в делечния Акурейри, северен град, вторият по големина и важност в Исландия. Забулена в мъгла, от лявата ни страна остава палавницата Хекла, един от най-активните европейски вулкани, наричана в сагите „вратата на ада”.

Приближаваме вулкана Ейяфятлайокутл, известен със злия си нрав и направил куп поразии през пролетта на 2010 г. Преди това последното му голямо изригване било през 1821 г. Тогава изригването продължило две години, слънцето било закрито и последвал ледников период, мнозина измрели.

Минаваме покрай най-силно пострадалата ферма от изригването през 2010 г. Кристиян ни развеселява със следната информация: „Когато вулканът изригна, стана част от световните новини. Всяка вечер ние се смеехме с различните произнасяния на името, кое от кое по-грешни. Наградата спечели японска водеща с изумителното „Ой-йо-йо-йо-йо-йой.”

И ако Ейяфятлайокутл, този пъпчив младеж, изпуши няколко цигарки и обърка полетите, то когато кака му Катла, която се намира само на 20 км в източна посока и с която имат роднинско вулканично огнище, реши да пропуши отново, тогава става страшно. Камерата на Катла съдържа десет пъти повече пепел от Ейяфятлайокутл.

Последното изригване на Катла е било през 1918 г. и е донесло на европейците студ, глад и мор. Разбира се, това е нищо в сравнение с изригването на Катла от 1755 г., разтопило околните ледници, което предизвикало такова невъобразимо наводнение, че дебитът му, обяснява Кристиян, бил между 200 000 и 400 000 м3/сек. За сравнение, ако съберем дебитът на Амазонка, Нил, Яндзъ и Мисисипи, средно той ще около 260 000 м3/сек. Важен фактор при изригванията е т.нар. „Индекс за вулканична експлозивност”, чиято скала е от 0 до 8. През 1755 г. Катла изригва с 5-та степен, а Ейяфятлайокутл през 2010 г. с 4-та степен. Може би и затова църквата в близкото до Катла селище Вик е построена толкова високо, за да може да устои на бъдещи наводнения, което не е сигурно за хората.

Тъй като Катла в скандинавските езици е и женско име, аз поглеждам продължаващата да пие вода от ледника Мирдалсйокутл Вулканета. И двете са спокойни. Но когато Вулканета изригне, индексът й на вулканична експлозивност започва от седма и прераства в осма степен. А ледникът Мирдалсйокутл е ледената шапка на Катла. Вулканета е стъпила на Катла. Вулкан върху вулкана. Опа-а, тука става страшно. Ако Катла изригне – няма да го усетя, ако Вулканета го направи, със сигурност ще избълва няколко кубически километра огън и пепел, а ако в компанията се включи и наблизо намиращият се вулкан Лаки (Лакагигар), не ми се и мисли. Разбира се, българката е най-опасна.

 

Още клипове от пътуването, поместени в сайта „Ютюб“, можете да откриете тук

 

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *