Излитане

Исландски истории – епилог

Share

26 август 2013 г.

Добро утро, Рейкявик! Днес е последният ни ден и е тъжно, че се разделяме. Силна и истинска, исландската любов ни обсеби. Мрачна и завладяваща, сурова и жизнена – като жилавото растение лупин от Аляска, покрило Исландия, с тази любов се разделяме. Не казваме сбогом!

Всичко е спокойно и тихо. Автобусите на градския транспорт са управлявани предимно от исландки. Когато пресичаме улиците, шофьорите търпеливо, усмихнато и още преди да сме си помислили за пресичане, спират. За три дни в Исландия само веднъж чухме клаксон на кола. Почти събитие. Вече е девет. По главните улици „Лаугавегур” и „Сколавьордустигур” няма никого. Децата са на училище от 22 август.

Отново сме пред катедралата с безподобното си име „Хатлгримскиркя”, наречена на известния поет Халгримур Петерсон, и насочвам фотоапарата към статуята на откривателя-викинг Лейфур Ериксон. С Лейфур си имаме закачка – когато опитвам да го заснема, щедро ни отпуска нова порция дъжд. Преди десет века според преданието той тръгва на пътешествие и открива Северна Америка, като изпреварва Колумб с цели пет века. Дали е така, или не, никой не знае. Колко е хубаво да се изкачиш на 70 метра и да видиш Рейкявик от часовниковата кула на катедралата, вдъхновена от гейзерите: разноцветните покриви, училищата, а от най-левия прозорец в далечината се вижда градското летище, откъдето самолет се готви да отлети за Нуук, Гренландия, докато звучи органът с неговите над 5000 тръби.

Отпътуваме от Рейкявик и тайно се надяваме някой ден пак да кацнем на международното летище в Кефлавик, където терминалът отново се казва „Лейфур Ериксон”, и да тръгнем на север, за да изпитаме волята си.

Посоката ни е към намиращото се на полуостров Рейкянес градче Гриндавик, край което се намира прочутата Синя лагуна. На площ от 5000 м2 и в непосредствена близост до геотермална станция се е ширнала една от най-удивителните зони за почивка и възстановяване в света. Очакват ни шест милиона литра вода. Сред вулканични късове и смес от две трети солена и една трета сладка вода тялото се преражда. Практичните исландци използват силата и налягането на водата за производство на ток и след това тя влиза по басейните с температура 37-39 градуса. Услужливи джуджета носят от вълшебната бяла смес, с която си покриваш лицето и веднага се подмладяваш.

Ето ни на летище Кефлавик. С вярната ми Вулканета се качваме в самолета и някъде над Атлантика си пускам Ибро Лолов. Едно северняшко българско хоро ми стопля сърцето, а в нейния джоб е късметлийската монета, която ни доведе в Исландия.

 

текст: Б.

снимки: Вулканета и Б.

Всички права запазени.

 

Още клипове от пътуването, поместени в сайта „Ютюб“, можете да откриете тук

 

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *