Изящната красота на норвежките фиорди

By izlitane 29.09.2024 No Comments

Любовта на баба и дядо

Семейната легенда разправя, че преди 77 години баба ми, дебела селска даскалица, синеока, румена и бузеста, облечена в розова рокля, чакала дядо ми на едно дунавско пристанище. Розовата ѝ рокля се развявала…

Вече била „стара“ мома, на 21 години, на всичкото отгоре и очилата, а това е възраст, на която нейните връстнички били омъжени и дондуркали поредното бебе в родния Врачански край. Дядо я бил избрал, защото била добра домакиня, не излизала по забави и обичала да чете книги. Баба чакала дядо ми на пристанището, за да се вземат.

Много километри пребродих и прелетях след нейната смърт. И аз, като баба ми, остарях, надебелях и побелях, но не видях по света нещо по-красиво от Врачанския Балкан, по-красиви от нагънатите хълмове на Дунавската равнина, по-вкусно грозде, по-сладки дини и домати, по-красива и романтична любов от тази на баба ми Гена и дядо Борис!

„Глупави“ хора! Давали им няколко декара в престижния сега квартал на София Бояна, ама те – не, зарязват всичко и отиват във Врачанско, да развиват образованието и земеделието. Можехме с родата да вдигнем едни боянски сараи и сега да си пуша пурата на двора! Но по-добре, че така е станало! Идеали трябват!

Корабът “Еврибия”

Сега – качен на 18-та палуба на круизния кораб „Еврибия“ – аз отново мисля за баба си, липсва ми! Тя би се почудила от размерите му – дължина 331 метра, ширина – 43 метра, височина – 65 метра, персонал и пътници в натоварените летни месеци – седем-осем хиляди души, полезен обем – 181 000 бруто регистър тона.

Едва ли би се учудила от лукса, от многото храна, от чудноватите лица на западноевропейските пенсионери, които не остаряват красиво, както тя остаря. Аз пък се чувствам малко неудобно, защото имам стюард от Филипините, носещ звучното име Йога, който по два пъти на ден ми оправя каютата. „Йога, стига лъска тази каюта!“ „Не може, сър!“ И продължава да чисти, като се усмихва.

Човек има много причини да посети Норвегия

И най-основната е, несъмнено, норвежките фиорди. Образувани в последната ледникова епоха, те представляват гледка, внушаваща страхопочитание. Колкото високи са скалите, обкръжаващи фиордите, толкова е дълбочината им.

Когато България се задъхва и дави от летните жеги през юли и август, колко приятно е да излезеш рано сутринта на 18-та палуба, облечен с тънко яке, и температурите през целия ден да са 13-18 градуса. Красиво е, когато гигантският кораб минава над норвежките покриви!

Колко красиви са изгревите над фиордите, колко чист е въздухът, белите плажове на Селя. Колко елегантни са норвежките гробища!

Норвегия като доверие

Намираме се на полуостров Стадландет, на безлюден плаж, и търсим да си вземем кафе. Виждаме малко магазинче, в което се продават чипсове, сладки десерти, слънцезащитен крем, кафе и други неща. Продавач няма, всичко е на самообслужване. Вземаш си десерт, правиш си кафе, накрая си плащаш покупките с банкова карта. Можеш ли да напазаруваш, без да платиш? О, със сигурност може да пооткраднеш туй-онуй, но струва ли си да се орезилиш?

Норвежко “гостоприемство”

Спираме за почивка в Остербо, красиво планинско местенце, в което групата има предварително планирана почивка с норвежки палачинки и чай, в една хижа. Мястото е взето като от произведение на Ибсен, обслужвано от симпатични младички норвежки. Хапваме, пийваме и е време да си ходим. Настаняваме се в автобуса. Минават 5, минават 10 минути, няма ми двама човека от групата. Няма къде да отидат: фиорд, скали и хижа. Отивам в хижата, пред която, застанала на пост, караули една от доскоро обслужвалите ни норвежки, и разбирам, че издирваните от мен двамина искали да си купят портмоне, касиерката в хижата два пъти маркирала банковата им карта и сега трябва да им връща пари.

Питам най-любезно норвежката дали може да вляза в хижата и да помогна с нещо, при което тя доста твърдо отвръща с „не“. Втори път я питам защо до преди малко можеше да вляза, а сега не. Тя отново казва „не“. Аз ѝ отвръщам, че ако това е норвежкото ѝ гостоприемство, толкова по-зле за нея! Не за храбрия и достоен норвежки народ, който винаги ми е бил много симпатичен.

Красивият Олесун (Ålesund)

Има красиви норвежки градове, измежду които най-красиво разположеният е Олесун. Възкръснал като феникс от пожара през 1904 г., Олесун е възстановен, като за градежа е избран архитектурния стил „Ар нуво“.

Идва любим момент, когато корабът „Еврибия“ потегля от Фломското пристанище към Копенхаген. Чакат ни часове плаване по Зогнефиорд, Норвежко и Северно море.