Излитане

Венецианската гондола

Share

Почти всичко за венецианската гондола

 

Колко чисти, дълбоки и цветни са детските спомени. В овехтелия скрин на моето детство стоеше една венецианска гондола, от онези старовремски музикални играчки, които предците ми бяха донесли през 70-те години на XX век: окичена с разноцветни лампички, тя се въртеше и свиреше баркароли, старинните песни на венецианските гондолиери.

Една е Венеция. И зиме, и лете черна сянка прорязва лагуната. Ако затворим очи, винаги тя, венецианската гондола, ще се яви като призрак, ще ни вземе от площад „Сан Марко”, за да ни разкрие тайните на един от най-обаятелните и нереални градове в света, ще ни понесе с неочаквана скорост по каналите и ще ни срещне с онова невиждано осмо чудо на света – гондолиера: горд и самоуверен, тайнствен и многословен, проклет и опърничав, разбиращ алхимията на живота, опечен от слънцето, намокрен от влагата. Венчан за гондолата си, той кара поредната новобрачна двойка към общината и й пее.

Първата гондолиерка: Той е щастливец, има жена и четири дъщери и се нарича Данте Босколо. На кого ще предаде занаята си, на кого ще остави гондолата, кой ще изпълнява известната песен „Русокоската от гондолата”? Но ето, по Канале Гранде идва неговата русокоса дъщеря Джорджа Босколо. Разчупила девет вековната традиция, тя вече е гондолиерка, напук на завистниците.

За първи път венецианските гòндоли се споменават в декрет на дожа Витале Фалиер от 1094 г. През Средновековието те били така пищно украсявани и показвали богатството на венецианците, че властта през 1562 г. била принудена да разпореди всички гондоли да станат черни. Втората хипотеза за черния им цвят е свързана с чумата, често посещаваща града. През 1580 г. броят на гондолите е около 10 000, а сега в цялата лагуна са не повече от 500.

Къде се ражда гондолата? В наши дни тя се появява в работилницата за гондоли „Скуеро ди Сан Тровазо”, като всяка е правена по мярката, зададена от бъдещия й притежател. Плоскодънната гондола е асиметрична и се използва само за превоз на хора. Има следните размери: дължина 10.84 – 11.10 метра заедно с металния нос, широчина 1.38 – 1.42 метра, лявата й част е по-широка от дясната, за да може да балансира гондолиерът, височина – 50-55 сантиметра, теглото й е около 350 килограма. Венецианската гондола се изработва за около 500 часа изцяло ръчен труд, има 280 части, съдържа 8 вида дърво. Единствените й украшения са на кърмата, т.нар. „рисо” и носът й, наречен „долфин”. Металният нос е олицетворение на самата Венеция и изобразява шестте й квартала, Канале гранде, каналът Джудека, мостът Риалто и шапката на дожа. Греблото е дълго 4.20 метра.

Според венецианската община през 2012 г. са дадени 433 гондолиерски разрешителни, а точният брой на гондолиерите е 425. В момента тече поставянето на регистрационни табели и GPS на всяка гондола. Това е продиктувано от желанието на властите за по-голям контрол на гондолиерите и поради един от малкото смъртни случаи по Канале Гранде, в който преди няколко години воден автобус блъсна гондола и уби немски турист.

Е, хайде, да тръгнем към коя да e стоянка на гондолите, наречена „Servizio Gondole”. Говорим с отговорника на гондолиерите, който ни посочва свободен гондолиер, уточняваме желания от нас маршрут и времетраене, ако можем – пазарим се, и нашето плаване започва. За пример нека изберем един от класическите маршрути в квартала „Сан Марко”: кей „Даниели”, Двореца на дожите, Моста на въздишките, Санта Мария Формоза и Сан Северо. Връщането е пред Двореца на дожите. Плаща се на гондола, не на човек. Дали ще е един пътник или максимално допустимият брой от шестима пътници, цената е една и съща. Пеенето не е включено в цената.

Ориентировъчни цени за превоз с гондола към 2015 г.:

1. Малка разходка от 30 минути – 80 евро, нощна – 100 евро

2. Средна разходка от 40 минути – 100 евро

3. Голяма разходка от 50 минути – 120 евро

Любим номер на гондолиерите – поради близостта в много езици на числителните осемнайсет и осемдесет, понякога гондолиерите умишлено объркват туристите, като им казват неясна дума, която наподобява осемнадесет евро на човек, но при слизането ги изненадват с исканите осемдесет евро на гондола, като им посочват малка табелка, на която пише 80 евро за 30 минути. Още веднъж да повторим – независимо дали се возят 1, 2, 3, 4, 5 или 6 пътници, цената е 80 евро за половин час през деня и 100 евро през нощта.

Още от любимите трикове на венецианските гондолиери – във високия туристически сезон гондолиерите, които тръгват от площад „Сан Марко“, през 2015 г. вече се мръщят на цена от 80 евро и казват, че са резервирани, затова лично аз водя туристите при моста „Риалто“, където гондолиерите се съгласяват на 80 евро. Не разчитайте, че ще бъдете возени точно 30 минути. Гондолиерът ще ви съобщи, че разходката ще бъде 20-30 минути поради високи вълни, вятър, слънчево затъмнение и проч., но андрешковския му номер не трябва да ви разколебава.

Господа, ако искате да предложите сърцето си на своята любима и да не получите отказ, не се колебайте, предлагайте смело! Успехът ви е гарантиран! Госпожи и госпожици, дали в тази венецианска гондола да не започне плаването на живота ви?

 

Текст и снимки: Б.

Венеция, 2002 – 2015 г.

 

Share

One thought on “Венецианската гондола

  1. Pingback: 18916-170807 | Стойко Паров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *