Японски истории (Пътеписи за Япония) – III част: Японците

Японски истории

Пътеписи за Япония – III част

Японците

Неделна утрин в Токио. Ръми. Търся къде да си изпия кафето с цигара. Преди да посетя Япония, съм чел, че се пуши навсякъде и по всяко време. Истината днес е, че Страната на изгряващото слънце е място твърде недружелюбно за пушачите. На много места в широкия и идеалния център има информационни табели, че пушенето е забранено и че глобите достигат до 2 000 йени (около 30 лв). Да намериш пепелник е като да откриеш любовта – и двете се срещат рядко.

Питам рецепциониста на хотела: – Сър, къде да изпуша една цигара?

– Никъде, сър – ми отговаря той.

Вземам си кафето и тръгвам да търся закътано местенце. Както си вървя, виждам на възможно най-малката токийска уличка ремонт. От двата ѝ края двама чичковци (с каски, светлоотразителни жилетки и палки) правят “отцепка”, покланят ми се, а в средата на улицата друг един чичко ремонтира шахта. Минавам покрай него и с изненада виждам, че той е обкръжен от кръгъл параван, висок до кръста ми, а от вътрешната страна на паравана са наредени инструментите му – като в аптека подредени. Ахвам, не издържам и му се покланям. Какъв ли богат душевен мир и традиции има този японски народ, за да закрие ремонтните дейности и да не нарушава естетическото чувство на преминаващите? Българийо моя с безбройните дупки по пътя и с тежките дупки в душата си…

С Японета сядаме да починем в парк “Уено”. На 10 м пред нас японски озеленител така страстно и фанатично отдадено работи с тревните чимове, че ѝ викам: – Японето, този народ е отишъл вече в Космоса. Страховитият ред, съчетан с усет към красивото, виж какво прави!

Влизаме в едно кафене и си поръчваме кафе. Обикновено в Япония го приготвят с много вода и цената му е висока – от 6 до 8 лв. При сервирането му на бара жената неволно го бута, то се разлива и Японета отскача по устав. Японката надава боен вик, от служебните помещения на кафенето излизат три японки и заедно с барманката почват така да ни се кланят, че на мен свят ми се завива. Барът и подът биват “олизани”, направено – ново кафе и понасяме още безчет поклони и извинения.

На следващия ден сме на гара Токио и чакаме свръхбързия влак “Шинкансен” за гара Шин-Осака. На съседния коловоз, строени, чакат влаковите чистачи. Мъжете са облечени в синьо, жените в розово. Пристига шинкансена, “удрят” по един поклон на всеки от слизащите пътници, почистват влака за пет минути, слизат, покланят се на машиниста, който е с бели ръкавици, и той им “удря” по един поклон. Влакът тръгва по разписание. Щом е написано, че потегля в 10.22 ч., той наистина потегля.

Киото, хилядолетната японска столица. Един от най-важните обекти е “Кинкаку-джи” – „Златният павилион“. Жени на възраст над 60 год. с такава страст въртят метлите, че устните ми възхитено шептят „Браво, самурайки“.

Нара е от първите столици на страната – и тук озеленителите влагат огромно желание в работата си. Няма помайване. Тук и сега кипи труд, както е кипял преди векове, както ще бъде вовеки веков!

В град Химеджи се намира “Химеджи-джо” – “Замъкът на бялата чапла”, най-красиво разположеният японски замък. В него всички туристи се събуват и през цялото посещение сме по чорапи, понесли обувките си. Надзъртам през прозореца и виждам неуморната фанатична работоспособност, с която работниците по поддръжката скубят тревичка по тревичка от зида на замъка. Това е Япония!

Пред хотела ни в Осака текат ремонтни дейности по полагане на тръби. Тук не е като в София, където под моя прозорец тротоарът три месеца се асфалтира и където всяка година през лятото минава камион с пернишка регистрация и работниците мятат няколко лопати с асфалт, за да отбият номера. Улицата ми е кърпена като гащите на циганка. Един работник подпира лопата, петима гледат тъпоумно, мине шефът и нещо изгрухти. Докато в Осака кипи такъв труд, че вечерта, когато се връщаме в хотела, всичко е ремонтирано, положен е асфалт и така съвършено е спазен страничният наклон по платното, че водата ще се стича безпроблемно отстрани и ще попада в канализацията. Цветът на новоположения асфалт е същият като на околния.

Ако крадем в България, лошо крадем! Ако работим, лошо работим. Ако лъжем, себе си лъжем!

Уж сме на една планета, а сме толкова различни…

• ← Японски истории – II част: Токио
• Японски истории (Пътеписи за Япония) – Хирошима – IV част →