Японски истории (Пътеписи за Япония) – V част – Йокохама

Японски истории

Пътеписи за Япония – V част

Йокохама

Фотогалерия със снимки от Йокохама

Във фабричния музей на корпорация “Тойота” в Нагоя натиснах копчето на старовремско автомобилно радио и в залата се понесе нежна мелодия от 1968 г., в която лирическата героиня възпява синята светлина на Йокохама, мястото на нейната любов.

Всеки японски град оставя у нас спомен, ухание, чувство, мелодия, и именно “Синята светлина на Йокохама” винаги ще ни отнася мислено във втория по население град в Япония, ще стане любимата ни японска мелодия.

Беше неделен ден в Йокохама, японските семейства се разхождаха в парка “Ямашита” и във футуристичния нов градски център “Минато Мирай 21”. Кой казва, че японците не са темпераментни? Какъв мощен рев се носи от градския бейзболен стадион…

Минаваме по един от мостовете, като се насочваме към основната забележителност в града – Китайския квартал, когато на моста виждаме спряло такси. Аз не мога да забравя очите на прегрешилия шофьор – виновни, ужасени, а край него, обкръжили колата му, очаквайки,  следствена група или оперативен автомобил, на пост – петима японски полицаи, като мумии застинали.

На следващия ден ще сме на улица “Дотонбори” в Осака и отново ще видим полицията, този път заловила младеж, “омазал” се от страх, отново обкръжен от полицаи, отново изглеждащи като мумии. Кой може да застане над този чутовен, епически, японски ред?

Кое е по-добро? Родната демагогия, пустословие, оплакване, вечното желание да “минем метър”, да прецакаме системата, да не си плащаме данъците или безумният японски ред, страхът от закона, къртовската работоспособност, това, че ти трябва да загърбиш своето его и да се слееш с колективното японско “ние”.

В Япония все още, макар и много рядко, се изпълнява смъртно наказание. Преди няколко години народът се произнесе – който, при тероризъм или особено жестоко престъпление, убие, да бъде обесен.

Кой говори тук за демокрация?! Наскоро “черната вдовица” Чисако Какехи бе осъдена на смърт от районния съд в Киото. Щом е тровила мъжете си с цианид, за да наследява парите от застраховките им, “Да висне” – произнася се суверенът.

Но днес не е време за смърт, а за любов, за синята светлина на Йокохама, възпята от Аюми Ишида:

Светлината на града е толкова красива,

Йокохама, щастлива съм с теб.

Моля те, чуй, Йокохама, тези думи любовни,

аз крача, люлеейки се,

като лодчица малка в твойте ръце.

Чувам как стъпките ти идват,

още една нежна целувка ми дай.

Усещам ароматът на любимите ти цигари.

Това завинаги ще бъде нашият свят!

• ← Японски истории (Пътеписи за Япония) – Хирошима – IV част
• Японски истории (Пътеписи за Япония) – VI част – Химеджи →