Сиена – Тоскана

By izlitane 06.06.2014 No Comments

Сиена – величието на италианската готика

Някои забележителности в град Сиена

Сиена се намира в областта Тоскана, Централна Италия, главен град на провинция Сиена. Създаден е още по етруско време, при римляните колонията се нарича Сена Юлия. Легендата гласи, че основателите ѝ са Сений и Аский, синове на митичния Рем, създал заедно с брат си Ромул Рим. Както в Рим, така и в Сиена символ на града е вълчицата, като сиенската вълчица е изобразявана с по-дълга муцуна от римската. Гербът на града, т.нар. “Балсана”, е половината бял, половината черен и има формата на щит.

Най-важният период за Сиена е XIII – XIV век, когато тя е процъфтяваща независима република, известна с производството на текстил, търговия и особено с банковото си дело и обмяната на валута – в Сиена се намира най-старата банка в Европа „Монте дей паски ди Сиена”, създадена през 1472, работеща и днес.Университетът на Сиена е основан през 1240 г. Градът е важна спирка по древния поклоннически път от Западна Европа към Рим “Виа Франчиджена”.

Република Сиена съществува между 1125 г. и 1554 г. Паметен ден в нейната история е 4 септември 1260 г., когато сиенските гибелини (поддръжници на императора) побеждават флорентинските гуелфи (поддръжници на папата) в битката при Монтаперти. По това време са построени най-важните сиенски сгради и са положени основите на сиенската школа в изобразителното изкуство, съществувала между XIII-XV век, с известните си творци Дучо ди Буонинсеня (основоположник на школата), Симоне Мартини, братята Пиетро и Амброджо Лоренцети, Доменико и Тадео ди Бартоло, Стефано и Матео ди Джовани. Упадъкът на града започва през XIV век: гладът от 1326 г. и чумата от 1348 г. намаляват населението. В началото на XV век сиенската златна епоха е залязла. Идва времето на флорентинското владичество, което затвърждава искрената и неподправена и до днес омраза между Сиена и Флоренция. Флорентинските войски влизат в Сиена през 1555 г.

Контради и Палио– контрадите представляват градските енории на Сиена. Сиена е известна със своите 17 съвременни контради (до XVIII век контрадите са били 59), своего рода – държави в държавата, които участват в прочутото конно състезание Палио, което се провежда на централния сиенски площад „Кампо” два пъти в годината, в началото на юли и на празника на Богородица в средата на август. В него ездачите яздят неоседлани коне, от 17-те контради в Палиото участват 10, определяни по право и чрез жребий. Всяка контрада си има име, свой фонтан, в който потапя младенците при кръщение, девиз, църковен празник, светец закрилник, музей и знаме. Интересен факт е, че конете за състезанието се благославят във вътрешността на църква, обичай, какъвто не се среща в християнския свят. Счита се за късмет, ако конят остави извержения в църквата. Твърди се, че само роденият в Сиена може да почувства дълбочината на конното надбягване Палио и устремът в тези 3 обиколки на площад „Кампо”. През 2015 г. и 2016 г. кобилата Прециоза Пенелопе спечели 3 последователни състезания (първото за Контрадата на вълната, а следващите – за Контрадата на вълчицата) и влезе в историята.

Палио е битка на живот и смърт, в която има само един победител. Тежко на втория! Има случаи, в които конникът е паднал, а конят му завършил, тогава победата също се признава. В нощта преди Палио има много строга охрана на жокея и коня, защото е имало случаи на тяхно упояване и отвличане. Конят не е обикновено животно, а брат и войн.

Най- известната местна светица е доминиканската монахиня Катерина Сиенска, родена в Контрадата на гъската на 25 март 1347 г., църковен писател, мистик и дипломат, покровител на Италия и съпокровител на Европа, доктор на Католическата църква, съдействала за връщането на папите от Авиньон в Рим през 1377 г. Главата ѝ и един мумифициран пръст се съхраняват в сиенската църква „Св.Доминик”, а останалата част от тялото е в римската църква “Санта Мария сопра Минерва”.

Площад „Кампо” (Piazza del Campo) – той е с форма на раковина или ветрило и е павиран с тухли. Площадът има девет части в чест на управляващите деветима приори, избирани от богатата буржоазия: търговци, банкери, занаятчии. На най-високото място на площада се намира Фонтанът на радостта (1409 – 1419 г.), построен от Якопо дела Куерча. Днес туристите се наслаждават на копие на фонтана, изработено от карарски мрамор.

В книгата си „В главата на италианците”¹ италианският журналист Бепе Севернини оригинално отбелязва:

„Площадът не е проектиран специално, а следва линията на съществуващите от по-рано сгради по улица „Франкиджена”. Неправилната му форма също не е плод на фантазията на архитекти, а спазва оригиналния наклон – полукръглия край на долината Монтоне. Да превърнеш необходимостта в качество, а качеството в зрелище – това е вечната мечта на италианците и те понякога успяват да я реализират успешно. Площад „Кампо” е много зрелищен по време на конните състезания, но и интересен, когато тук се разхождат сънародниците ми. Наблюдавайте ги как се движат и как се поздравяват с впечатляваща непринуденост, която подтиква към съперничество. Хората идват да видят и да бъдат видени – затова с удоволствие даряват погледите, които те сами очакват.”

Палацо Публико (Palazzo Pubblico) от векове служи за седалище на сиенската управа, в момента е кметството на града, приютил и Градския музей. Сградата е построена между 1297 г. и 1330 г. в готически стил. В левия край се намира високата 102 метра кула „Манджа” (1338 – 1348 г.), една от най-високите кули в Италия, като в горната част на кулата е поставен герба на Capitano del popolo – изправен на краката си лъв. Камбаната, известна с названието си „кампаноне” е отлята през 1665 г. Долепен по Палацо публико е параклисът „Капела ди пиаца”, построен през 1352 г., ознаменуващ края на чумата.

Сиенската катедрала (Duomo) e посветена на Света Богородица. По нея са работили големите художници Пинтурикио и Дучо и скулпторите Донатело, Николо и Джовани Пизано и Якопо дела Куерча. Тя съдържа и скулптури на младия Микеланджело Буонароти. Катедралата, имаща форма на латински кръст, е изградена в готически стил с романски елементи в периода 1220 г. – 1370 г. и крие несметни богатства. Камбанарията е напълно завършена през 1313 г., височина 77 м. Едно от най-големите богатства в катедралата са интарзиите – изключителните мраморни портрети по пода, който през по-голямата част от годината е покрит с цел запазване на тези удивителни произведения. Обикновено интарзиите са открити в периода август – октомври.

Църквите “Свети Доминик” и “Свети Франциск” също крият големи богатства.

В областта на кулинарията в Сиена се хапват дебелите спагети “пичи”, известни са сладките кантучини и ричарели и едни от най-престижните италиански сладкиши “панфорте” (захар, мед, плодове, подправки, брашно), както и неговата разновидност “панпепато” с пипер. Прочутата месодайна порода свине “чинта сенезе” е в основата на великолепни месни изделия. В областта на виното Сиена е столица на провинция, в която се произвеждат разновидности на тосканското кианти, росо от Монталчино и престижното вино нобиле от Монтепулчано.

Български екскурзовод в Сиена: от години слушам великолепните беседи на колежката Силвия Манолова, лицензиран екскурзовод на български, живееща в Тоскана. За контакти с нея: 0039 338 8375178, manolovasilvia@tiscali.it

¹Севернини, Бепе. В главата на италианците. София. ИК „Колибри”, 2011, с.110