Пътеписи за Нова Зеландия – II част

By izlitane 01.05.2020 No Comments

По Северния остров

Февруари е, догаря новозеландското лято на 2019 г. Поемаме по Северния остров, на юг. Като се ширнало едно поле, край няма. Крави сладко хрупат трева. Тъкмо минеш покрай стадо от триста крави, в следващия километър виждаш стадо от петстотин крави, след малко се появяват още безчет крави. Новозеландската животновъдна статистика казва, че за 2018 г. общият брой на месодайни и млекодайни говеда е малко над 10 млн глави, а на всеки новозеландец се падат по 5,6 овце, страната е в световната десетка по износ на млечни продукти.

Пропътувал съм много километри в Европа и знам, че най-важната професия в туризма е тази на автобусния шофьор. Непрестижна в очите на мнозина туристи, всъщност тя е най-отговорната. С интерес наблюдавам шофьорите на новозеландските туристически автобуси, които ще ни возят през идните дни: спокойни, усмихнати, уверени. Сигурен съм, и добре платени. И, о, чудо, еднодневните турове, които вземаме, нямат екскурзовод! Шофьорът се качва, пали рейса, слага си слушалка с микрофон на главата и започва такива прекрасни лекции за историята на страната, за живота в нея, за своите виждания, че аз се радвам и виждам чрез него една красива, спокойна и уверена страна. Меките шеги на шофьора, монолозите и незлобливия му хумор ни правят впечатление.

Пещерата Уайтомо

Често се завръщам в романтиката на студентските си години и си спомням за секцията по пещерно дело, в която участвах. А той, светът на пещерите, е цяла вселена. Затова влизаме в световноизвестната пещера Уайтомо. Проходна пещера по вид, тя е била известна на маорите от векове, но как ли са се чувствали нейните първопроходци от края на XIX в – маорския вожд Тане Тинорау и английския геодезист Фред Мейс – когато, плаващи на тръстиковия си сал в подземното ниво – изведнъж таванът заблестял от биолуминисценцията на хиляди светещи червеи.

И ние плаваме по тази новозеландска Стикс, управлявана от маорски Харон, наследник на първооткривателя Тинорау. Той не произнася нито дума, докато управлява лодката чрез дърпане на чудновата система от въжета, разположена над главите ни. Плисък на вода и безброй синкави „звезди“ над нас… Пещерата е на 30 млн години.

Ферма „Агродом“

Разположена в близост до град Роторуа, фермата „Агродом“ е една от известните атракции в Нова Зеландия, предлагаща среща с много домашни животни и поглед към селското стопанство. Взема ни млада жена и ни разхожда с трактора си: насажденията с киви са опнати „по конец“, храним овце и посещаваме прочутото овче шоу, в което най-важната дейност е стригането на овце.

Маорското наследство в град Роторуа

Роторуа е град, в който живеят много маори. Преди да пристигнем в Нова Зеландия се запознах с красотата на маорската фонетика и на вярванията на коренното население. Но на живо бе още по-вълнуващо, напевността на фолклора им сякаш ни свързва с мощта на природата и с Полинезия, от която са дошли.

След пътуванията ми в Исландия едва ли може да ме впечатли геотермална дейност, но все пак серният мирис, гейзерите и геотермалните зони в Роторуа го правят примамливо кътче за туризъм.

Филмов комплекс „Хобитън“

Светът не може без приказки. Ако сте почитатели на „Властелинът на пръстените“, елате в „Средната земя“ и се запознайте с една от основните сцени на филма. Посещаваме кръчмата „При Зеления дракон“, присядаме край камината и с наслада отпиваме от чашите с бира.

Вместо „довиждане“ на Нова Зеландия

Неусетно измина кратката ни седмица в Нова Зеландия и сме сигурни, че отново ще се завърнем, защото ни очакват Проливът Кук, Милфорд саунд, Гизбърн, Краистчърч, Уелингтън, Куинстаун, Южните Алпи, вълнуващото влаково пътуване „Northern Explorer“ и колко още. Нова Зеландия – една дивна, далечна земя, от която се завърнахме успокоени, умиротворени.

На летище Окланд са се строили самолети с красиви и невиждани досега от нас „оперения“, на таблото пробягват екзотични посоки: Папеете, Нумеа, Нади, Самоа. Качваме се на митичния полет QR921, полетът до трансферното летище ще продължи точно 17.32 ч. И после още четири часа и нещо до дома. Надяваме се да оцелеем на полет QR921.

Да излитаме! Само пътят остава!