Похвално слово за държавния автомобил

By izlitane 18.10.2020 No Comments

Похвално слово за държавния автомобил

В началото на 80-те вървя към Осмо училище в кв. “Мусагеница”. Около мен – таратайки, произведени в социалистическия лагер. Пътят ми минава край бл.98Б и 98В, прочутия “Министерски блок”, а пред него “мърка” мерцедесът на министъра на народната просвета проф. Александър Фол, автомобил, който на нас, “осемдесетарските” юноши, ни правеше силно впечатление.
Сега, десетилетия след този спомен, крача към работата си, намираща се в центъра на София, на пресечката на ул. “Раковски” и бул. “Дондуков”, и наблюдавам как държавният автомобил не само че не е изчезнал, а се е умножил и продължава да се движи по уродливия си път. Знам разписанията на първите мъже и жени в държавата, както и на велможите от по-долна ръка. Като възпитан шофьор, управлявам безопасно и толерантно. Сега, продал старата си кола и станал редови пешеходец, недоумявам как по пешеходните пътеки и на зелен пешеходен светофар край мен профучават автомобили на НСО, а зад волана – военизирани маймуночовеци, с включени синьо-червени светлини.

Кметицата на София срещу кмета на Рейкявик
Вървя по ул. “Московска”. Елегантният крак на софийската кметица Йорданка Фандъкова потъва в държавен мерцедес “Ес-350”. Ако светът е управляван от жени, със сигурност би бил много по-добър. В Европа Финландия и Исландия го доказаха. Но чудя се на тази симпатична жена с хрисимо-благообразен лик, прочела няколко вагона книги, защо има наглостта да се качва в зачисления ѝ мерцедес на НСО и защо въпросната кола има лампи, осигуряващи ѝ специален режим? Защо, госпожо, не ползвате градски транспорт, такси или личен автомобил? Кой плаща сметката, за да може сияйната Ви личност да използва това скъпо возило?
Йорданка – мома хубава, хубава още гиздава – ходи на работа с “Ес-класа” и срама няма, а кметът на Рейкявик – с колело.

Професор Марко Семов срещу професор Атанас Семов
В забележителния си пътепис “Япония като за Япония” знаменитият разказвач, журналист и народопсихолог проф. Марко Семов пише: “Много хора познавам с такъв нос. Гледаш го – нищо и никакво, дето се вика, да не плюеш отгоре му, ама като се родило с бройка, ама като се покатерило малко нагоре, като е станало я партиен секретар, я малко нещо на бюро седнало, я през телевизията минало и на служебна кола се настанило. Стърчи му носът, гледа отгоре, от високото наперено, надменно – не говежда работа да ти се поиска за клечката да намериш, ами и някоя още по-миризлива…”
На тротоара пред район “Студентски” спира лъскава държавна лимузина BMW, седма серия, с шофьор. От нея слиза конституционният съдия проф. Атанас Семов, същият, който пописва родолюбиви статии за отпаднало съдържание от учебната програма в средното училище. Прав е човекът! Преподавал съм литература в средния и горния курс. Учебниците са написани от идиоти, клетите ученици “мигат на парцали”! Колко часа се изучават Захари Стоянов и Алеко Константинов?
Разгарът на епидемията е от китайския вирус. Застанал пред общината, портиерът разпитва кой за какво е. Надавам ухо. С изумление научавам, че господин професорът е дошъл по личен въпрос. И тогава виждам как нищо не се е променило от Марко-Семовите времена. Впоследствие, с още по-голямо недоумение разбирам на какви привилегии се радват конституционните съдии. Колко скъпо излизат безценните им услуги. Защо конституционен съдия използва държавен автомобил по частна работа? Ще каже някой, че това е дреболия. Дават му, взема. Минал преди работа да си свърши личен ангажимент. В това е големият проблем! Това не е патриотично! Как красиво звучи прозрението на Луиджи Барцини в “Италианците”: “В този случай да си честен пред себе си е патриотизъм от най-чист вид.” И, професоре, зарежете основния закон на България. Сигурно го познавате. Но кажете на студентите си на първа лекция: “Аз съм Атанас, ако учите право, ще има държавни автомобили и за вас!” И четете баща си!

Министър-председателят на България срещу министър-председателите на Исландия
Борисов, този Бай Ганьо, оварвари езика до непознати дълбини, муча, сумтя, обиждаше народа си, а той – народът – мълчеше тъпо, скудоумно. И докато, по думите на българската литературна наука, в Европа Бай Ганьо е смешен, у нас става страшен, по време на третия си мандат Борисов стана жалък в опитите си да не отговаря на толкова много въпроси, възкачи карикатурната си фигура на пожарната, пардон, на “джипката”, като си въобразяваше, че е световен политик и че ще векува.
През 2016 г. изтекоха така наречените “Панамски досиета”, разкриващи, че известни личности и политици крият доходи и данъци, като една от първите жертви стана министър-председателят на Исландия Зигмундур Гунлаугсон, за когото стана ясно, че с жена си притежават офшорната фирма “Уигдис”, която не е обявена преди политикът да влезе в парламента. Исландският народ каза, че да имаш офшорка на британските Вирджински острови не е престъпление, но е твърде неморално и свали политика. Коравият исландски народ показа, че “има топки”, а нашият политически “гений” Борисов повика своята парламентарна шайка, “жадната си за облаги сволоч” (по Алеко), строи я зад себе си да му пази страха и гърба, или се криеше зад крехките рамене на своите съпартийки.
Домораслият ни министър-председател беше недодялан, караше джип и бълнуваше за някакви си магистрали, докато поданиците бягаха от страната му или измираха, а на другия край на Европа, през юни 2020 г., чуждестранният репортер Макс Фостър се натъкна на исландската колежка на мъжествения наш Бойко – красива млада жена, майка на три деца, със степен по литература, да върви пеша и без всякаква охрана към работното си място:
„И така, госпожо премиер, защо хората да посещават Исландия?“. На което Якобсдотир отговаря: “Исландия е добро място за посещение. Надявам се, че е добро място за посещение. Но мисля, че най-голямата причина да посетите Исландия е да видите нейната природа. Тя е невероятна и изключителна.” Фостър, явно изненадан от случката, казва: “Можете просто да се разхождате и да се блъснете в премиера, което е доста необикновено.” „Ако смятате, че това е интересно, да“, отговаря Якобсдотир.

Дядо Николай Пловдивски срещу папа Франциск
Преди години стоя пред Бачковския манастир и пред мен спира лъскаво ауди, висок клас. От него слиза пловдивският митрополит Николай. “Глътвам си граматиката” и се питам защо е на светиня му такъв луксозен автомобил, не трябва ли да е по-скромен, Исус Христос би ли одобрил това “опущение”. Далеч съм от делата духовни, но като погледна очите на отчето, фанатични и пронизващи, тръпки ме побиват. Пред манастира е паркиран неприлично скъпият мерцедес, ползван от игумена дядо Борис…
Още в началото на своя понтификат папа Франциск въведе понятието “църква на бедните”, а в Пловдивско виждам църква на богатите. И докато католическият свещеник дон Джузепе Пулизи предизвика сицилианската Коза ностра и тя му прати един 9-милиметров куршум в тила за рождения му ден, отците ни Николая и Бориса се возят като мутри от Деветдесетте.
Отче Николае, не те ли е срам, бре, вземи пример от папа Франциск, който на Велики четвъртък през 2017 г. влезе в затвора в Палиано с фолксваген голф, за да умие и целуне нозете на 12 затворници, изпълняващи ролята на дванайсетте апостоли. И, Николае, прочети прекрасния цикъл разкази на Елин Пелин “Под манастирската лоза”, и нареди на духовниците от твоята епархия да премахнат портрета ти от всеки храм! Нелепо е да вляза в църква в Смолянско и там, оцъклен, закачен на портрет, да ме гледа дядо Николай.
Още щом стъпи на светия престол, една от първите работи на папа Франциск беше да “пенсионира” автомобилите на предшественика си Бенедикт XVI и дълго време ползваше ватикански форд фокус, превърна го в папска лимузина и с нея пътуваше в Рим, до летището, дори с нея, в качество си на държавен глава на Ватикана, посещаваше президента на Италианската република Джорджо Наполитано. Папата каза на подчинените си: “Боли ме, когато видя свещеник или монахиня с най-новия модел автомобил! Вярвам, че колата е необходима, защото трябва да свършите много работа и да обикаляте … но вземете по-скромен.”
Когато посещавам Ватиканските музеи, сред многото луксозни превозни средства на предишните папи, на видно място е поставена една невзрачна кола “Рено R4”, произведена през 1984 г., дарена на папата от веронски свещеник, навъртяла 300 000 км по църковни дела. Когато не е ползвал метрото в Буенос Айрес, папата е управлявал този модел и е казвал, че реното никога не го е изоставяло.

Българската НСО срещу исландската НСО. Величието на Исландия
България е страна на парадоксите и измежду тях Националната служба за охрана е един от най-големите. През 2020 г. страната се оказа с три броя служби за охрана: една на президента, една на Борисов и една на главния прокурор. В сайта на организацията не пише каква е числеността ѝ, а трябва да се знае. Аз, като данъкоплатец, искам да знам колко души работят там и какво точно работят. Мъже ли са, жени ли са, извънземни ли са, военни или полицаи, кого охраняват?
Предполагаемият брой на служителите е над 1000, а с толкова войни Джузепе Гарибалди е обединил Италия. Швейцарската гвардия на папата наброява 135 гвардейци. Паразитна структура, НСО не трябва изобщо да съществува и трябва тутакси да бъде разтурена. Служителите – ако искат да са военни – да ходят в армията, ако искат полицейска работа – още 1000 служители няма да навредят на родната полиция – и без това е раздута, не върши работа, гледа бакшиша и тъгува по военните звания, докато чака двайсетте си заплати.
Има една далечна страна, Исландия, която е с площ почти колкото България и население около 366 000 жители (2020 г.) и е всичко, което България не е.
Пристигаме в президентската резиденция в Бесастадир, край Рейкявик и виждаме величието на Република Исландия – седнал пред президентската резиденция исландски гласоподавател си поправя колелото. Аз да ида пред резиденция “Бояна” или на бул. “Дондуков”, НСО веднага ще ме изнесе като “куцо пиле домат”.
Величието на Исландия е и в това, че резиденцията няма ограда – данъкоплатците плащат, защо да не се разходят из нея. “Клетата” Исландия си няма НСО. Когато президентът е в резиденцията, от лявата страна на сградата е паркирана патрулка на полицията, като полицаите рядко са в нея. И накрая – има едно деликатно пластмасово бяло-червено въженце, за да не влезе погрешка някой през задния вход на резиденцията и да завари президента по бели гащи. Това е величие!
Великата страна има и велик президент, баща на пет деца, професор по история, който, докато тича сутрин, си събира край резиденцията някой случайно довят от вятъра боклук. Великият в своята обикновеност президент Гудни Йоханесон разкарва деца с президентската “джипка” по къщите им (чуйте прелюбопитния разказ на сладкодумната колежка Роси), а основната работа на българската Национална служба по слугинаж и таксиметрови услуги е да вози властимеющи, най-вече депутати, с пари от моите, от вашите данъци.
Ще доживея ли паркингът до родния парламент да изглежда както паркинга на датския парламент? Дали някога в България бихме имали водачи като норвежкия крал Олаф V, който по време на петролната криза от 1973 г. се качвал на трамвая в знак на солидарност с народа си, за да отиде на ски в Холменколен, купувал си чинно билетче и казвал, че не се страхува за безопасността си, защото има 4 милиона охранители, своите сънародници…