Исландски истории – II част

By izlitane 16.11.2013 No Comments

Величието на Исландия

Величието на Исландия е във фанатичния ѝ стремеж за запазване чистотата на исландския език. С благоговение си спомням за професор Стефан Брезински, който често ни казваше: “Колеги, трябва да чистим езика си от чуждици.” Професор Венче Попова, преподаваща история на българския книжовен език, казваше: “Колеги, пет десетилетия преподавам български, още го изучавам.” Покойният Петър Увалиев, по време на една сказка за Йовков през 1997 г. във Военния клуб, каза: “Аз не говоря български език, той МЕ говори…”

Исландия е на три часа път от Великобритания и на пет-шест от САЩ, мнозина исландци се образоват и пазаруват там и английският е, всъщност, в ролята на втори официален език в Исландия. Учениците често по време на междучасията неволно “превключват” от исландски на английски. Всеки исландски автобусен шофьор го говори като учител в английска гимназия. Но, обкръжен от англоезична среда, той лесно би се претопил, затова за него се полагат специални грижи.

Преди години в моята организация се запознах с исландка. Докато си пиехме кафето, ми разказа следното: “Произхождам от семейство на политически емигранти от Югоизточна Азия. Пристигнахме в Исландия и първото нещо, което ми казаха, докато се регистрирах в общината, бе, че според тогавашния исландски закон трябва да си избера исландско собствено име. Избрах си името Катрин. Не можеше да си запазя азиатското. Този закон отпадна през 1996 г.”

Да допуснем, че в наши дни се родят исландчета и родителите им исландци посетят Черноморието и чуят хубавите имена Цветанка (Cvetanka) и Захари (Zahari). Като се върнат в Исландия и решат да кръстят така децата си, ще им бъде категорично отказано, защото тези имена ги няма в регистъра на официално одобрените исландски имена, не отговарят на исландската граматика, не отговарят на правилата за склоненията на имената и най-вече защото в исландския език няма букви “C “и “Z”. Ако децата имат един чуждестранен родител, те могат да носят едно име, което не отговаря на исландските традиции за именуване.

Родителите, обаче, като искат да нарекат децата си само с имената Цветанка и Захари, се запъват като магаре на мост и се обръщат към Комитета по имената, съставен от трима специалисти, назначени от министъра на правосъдието: един от Института за исландски изследвания “Арни Магнусон”, един от Философския факултет на Исландския университет и един от Юридическия. В Исландия се помнят чутовни съдебни саги между Комитета и родителите. Комитетът няма да пропусне да състави официален документ, че забранява исландци да се именуват Цветанка и Захари, като списъкът се осъвременява всяка година. Ако си мъж, ти трябва да се казваш като дядо си, баща си, чичо си: Йоун, Зигмундур, Гудмундур, ако си жена – като баба си, леля си, майка си: Анна, Кристин, Гудрун, Ингибьорг и проч.

Ако родните радетели за чист български, т.нар. “пуристи”, Иван Богоров и Александър Теодоров-Балан можеха да се преродят в Исландия, те щяха да са много доволни, защото така се пази род и език!

Гениалните исландци стигат още по-далеч в борбата са за чист език, който се явявя прекият наследник на оригиналния викингски език. Ако се появи предмет, явление или понятие, което няма исландско съответствие, тези ковачи на езика си го изковават, за което също си има специална комисия.

Футболът ще е “кнатспирна” (“ритане с топка”), телевизията ще е “сьонварп” (от “образ”и “излъчване”), телефонът ще е “сими”, идващ от съществителното “нишка”, “струна”. Компютърът, „tölva“, е съчетание от думата „völva“ (“вещица”, “гадателка”) и „tala“ (“число”). Тъй като компютърът “прави” магии с числата, „компютърът“ е „вещица”, “гадателка на числа“ на исландски, инструментът за разглеждане на страници в интернет е не “браузър”, а “вафри” (от глагола “скитам”, “бродя”).

Освен ако не е имал добро семейство, насърчаващо го да чете, и вдъхновени учители по български език и литература, българинът не смята за нужно да опознае дълбините на езика си. Исландецът, напротив, чете си старите саги в оригинал и е шампион по издаване и четене на книги. В Исландия има най-много писатели на глава от населението в света.

Величието на Исландия са исландците. Дядо Боже сътворил Исландия последна и явно бил ядосан в процеса на сътворението. “Вземам ти, исландецо, орната земя, жито няма да сееш, всичко ти вземам, но ти оставам ветрове, огън и пара да си переш и готвиш, и силна по характер жена! И понеже ще е тежък животът ти, аз поемам сметката ти за онези изедници от “Топлофикация”!

Пътуваме към Рейкхолт, Исландия, за да видим докъде стига исландският гений в земеделието, технологиите и екологията. Пристигаме в най-голямата исландска ферма за домати “Фридхаймар”. Природата щедро е дарила острова с геотермална енергия, която е в основата на земеделието в тези особено неблагоприятни условия. Предприемчивият исландец извлича от парата топлина и въглероден диоксид, за да се осъществява фотосинтезата, управлява всички процеси с модерна компютърна технология и отглежда домати, чушки и грозде малко под Северния полярен кръг.

Ако нещо ми липсва от миналото, това са доматите от вида “Биволско сърце”. Исландските домати, израстнали върху минерална вата, не могат да се мерят с българските, но домакините споделят, че всеки ден добиват над 1 тон домати. С интерес поглеждаме към кошера, в който живеят пчелите, опрашващи растенията. Стопаните Кнутур и Хелена, все още млади хора, са си родили пет деца, за да има кой да работи. И тъй като са и предприемчиви, в оранжериите са направили ресторант, в който доматите са в състава на всичко: супа, бира, сладолед, сладко и проч. След няколко дни ще минем край град Хверагерди, в който се отглеждат исландски… банани.

Преплавал морета и океани през IX век, викингът е дошъл с конете си. Исландският кон е чудо на природата, късокрак, набит, дружелюбен, устойчив на лошото време. Ако почти всички негови събратя по света имат 3 вида ход, исландският вихрогон има четвърти и пети. Във “Фридхаймар” има ездитни коне, за да могат туристите да пояздят. Ако исландски кон бъде изнесен извън страната, той не може да върне в нея.

Голяма част от Исландия се отоплява и осветява с електричество и топлоенергия от геотермалните централи, дейност, в която исландците са световна сила. С нескрито удоволствие гледам как под тротоарите в Рейкявик се поставят тръби, за да ги отопляват.

По вестници и телевизии няколко пъти ми попада твърдението на някаква си асоциация, че България била на второ място в Европа след Исландия по наличие на минерални води. Де и по реда и организираността да си приличахме… Всъщност, Исландия и България си приличат по заеманата от тях площ и по красотата на жените си. По всичко друго страните ни така се различават, че сравненията са нелепи.

Исландците се луди по екологията и пазят своя чист, спретнат и подреден остров. За екологията в България пък и дума да не става. Като рибар, ми призлява от мръсотията край родните водоеми. Още по комунистическо време помня как в наше село всичко: умрели овце и кучета, стари печки, гуми, пружини, строителни отпадъци отиваше в Габърската река, вливаща с в Искъра. Вечер, като гледам отсрещния висок блок, се питам какви ли питекантропи живеят в него, че си хвърлят фасовете и боклука през балкона. Исландецът, напротив, дотам е стигнал, че като произвежда топло- и електроенергия, улавя въглеродния диоксид, смесва го с вода и го инжектира отново в земята, за да може тази въглеродна “саламура” да се превърне за няколко години в минерал, в скала, а не да си цапа въздуха.

Често минавам край геотермалната станция “Свартсенги”. След като произвежда електричество, парата минава през топлообменник и отоплява близкия град Гриндавик и след това влиза в завод, в който въглеродния диоксид се преработва до метанол, който пък е екологично гориво. И не стига това, а “Свартсенги” дава вода и за най-известната атракция в Исландия – Синята лагуна, а близо до Рейкявик се намира и геотермалната централа “Несяветлир”, която отоплява столицата.

Величието на исландката. Исландия е риболовна нация и когато океанът не е връщал мъжете на брега, на сцената е излизала исландката, която е въртяла домакинството и фермата, гледала е децата и е управлявала семейните пари. Величието на исландката идва от трудния ѝ живот в миналото, но и от ясната ѝ представа коя и каква е. Когато една нация е богата, тя ражда много деца. Много приятно е, когато се разхождам в Рейкявик, да виждам многодетни семейства и сами мъже да бутат детски колички. Около 90 процента от мъжете вземат отпуск по бащинство.

Колежката Рози, живееща в Исландия, с която развеждаме туристи, казва с право: “Жена да си в Исландия, мъже не ѝ трябват!”, но казва и друго: “Ражда се дете, бащата не плаща издръжка, държавата превежда детски на майката и после си търси парите от бащата.” Или: “Не си плащаш таксата за паркинга, лихвите върху глобата си текат. Ти казваш, че няма да платиш, но това “Няма да платя” нищо не означава в Исландия!” Величието на исландците е и в това, че докато пият кафе или са в книжарницата, оставят малките исландчета да се проветряват на въздух в детските колички, “паркирани” отпред.

Ако любовта си е отишла, широко скроените исландци излизат от връзката и не се интересуват какво мислят другите, а в новата им връзка съвсем спокойно и уютно живеят доведени, заварени и природени деца. На рождените им дни се случва да има повече от един чифт баби и дядовци.

Красивите исландки, дали на света няколко “Мис Свят”, са си извоювали равноправие и еднакво заплащане, което ми напомня думите на роден работодател: “Ех, защо жените трябва да раждат. Тъкмо ги научиш на нещо, забременяват и излизат по майчинство…” Това изречение би предизвикало революция сред исландките и биха му “извадили” очите на българския работодател. През 1975 г. храбрите исландки излезли на една необикновена стачка в Рейкявик и казали на мъжете си: “Няма само да ви перем гащите и чорапите, чистим и слугуваме, искаме равни права и еднакво заплащане.” Исландският работодател добре знае, че и бащата ще излиза по бащинство и си е направил сметката.

Какво е исландецът? Не се разкрива лесно. Продължавам да го изучавам. Но за месеца, в който пребивавах в Исландия, разбрах, че трудът, въображението и дълбоката му душевност преобразяват тази мистична земя. За мен, бързащия, вечно припрян, Исландия е наслада, успокоение и омиротворение, и често си спомням за думите на автобусния ни шофьор Йохан: “Накъде да бързаме? Исландия има едно единствено околовръстно шосе, което опасва острова, и от много въртене по него, най-много да изпаднем в океана…”

Великолепието на Исландия е и в най-необичайните оттенъци на наситеното зелено, които, след като се върнете у дома, ще наричате “исландско зелено”.

Това е една от лесните исландски думи: “Ватнайокулспьодгардур”

Рейкхолт-Исландия, фермата за домати “Фридхаймар”

Всеки ден тази исландска ферма добива над 1 тон домати, растящи върху минерална вата

Исландия, малко под Северния полярен кръг се отглежда грозде

Викингите са покорявали нови земи именно на такива коне. Исландският кон има 5 вида ход.

Викингите са препускали точно на такива коне. Исландският кон има 5 вида ход.

Геотермалната централа “Свартсенги” произвежда ток и топлоенергия, а след това отпадният продукт от производството захранва прочутата Синя лагуна – един от най-удивителните комплекси в света за спа.