Исландски истории – I част

By izlitane 16.11.2013 No Comments

Исландия на хоризонта

Тя има най-великата, могъща и грандиозна природа в Европа. Нейната красота е толкова необикновена, че ще ви заслепи и пренесе в далечни, неизследвани галактики. Може и да ви убие, ако не внимавате къде стъпвате по черните ѝ плажове, ледници и ледникови езера. Исландия не е за всекиго и не, не е рай – прекалено влажна и мокра е, нейният постоянен вятър ще ви изненада в началото, но ще му свикнете. Ще търсите слънцето, но често то ще е забулено; през лятото не ще залезе, а през зимата ще се мерне за кратко, за да съзрете след залеза симфонията на Северното сияние.

Ако искате да чуете и видите мига на сътворението, рева на вулканите, разпукването сочно на леда по сините ледници, мощта на водата, непокорството на океана, елате в Исландия. Каква е тази родна орис и колко ли сме глупави в България, от рая пустош да направим, а тук, из тази лунно-тундрово навъсена и зла земя, един корав народ се бори със стихиите. Как хубаво социологът Иван Хаджийски пише в “Бит и душевност на нашия народ”, че “благодатната българска земя ражда всичко”. Безплодната исландска земя ражда камъни, трева и застинала черна лава. Плодовитата исландска утроба ражда горди и трудолюбиви исландци, а техните спътнички, исландките, омайват с независимост и екзотична северна хубост.

От години водя туристи в Исландия и признавам, че трудно преодолях първите си “ох” и “ах”, но все не мога да се наситя на красотата ѝ. Тя е едно от най-необикновените места на света. Затова, вземайте здрави обуща, ветроупорни дрехи, които издържат на дъжд, оставете чадъра вкъщи, но вземете солиден дъждобран и тръгвайте! Само да не сте фотографи, защото Исландия е Обетованата земя. Щом любители като мен “вадят” с джобните си “сапуниерки” не лоши снимки, вие, напредналите, “въоръжени” с модерна техника, не ви завиждам. О, как ще преследвате слънцето и сенките на Исландия…

Какво знаехме преди години за този остров, странно “плаващ” в Северния Атлантик? Нищо! Горбачов и Рейгън се бяха срещнали в Рейкявик през октомври 1986 г. и поставиха края на Студената война. После Великобритания водеше някакви смехотворни риболовни войни с Исландия и накрая взе та изригна онзи вулкан със смешното име и изведнъж всички погледи се впериха в Исландия.

През 2012 г., на излитане от Валета към София, моята другарка намери на малтийското летище евроцент, на чийто гръб беше написано с инициали “Нидерландия”. “Добре, съдбата избра да тръгнем към страната на ветрените мелници.” И докато си подготвях домашното за Нидерландия, попаднах в архива си на албум със снимки, донесен ми от мои колежки исландки. “Продължаваме за Исландия”, казах на благоверната. Тя погледна философски на въпроса, беше ми свикнала на странностите.

И докато се питах какво ли ни очаква на далечния северен остров, на летището в Амстердам нидерландският език се смени със звънка, мелодична, непозната реч, реч бърза, сладостна, учленена на първата сричка. Филологическото ми ухо се наслаждаваше на загадъчна и напевна, нечувана от мен фонетика, на нежни трели, произнасяни от красивите устица на чакащите исландки: “Етлидааурдалур”, “Снайфетлснес”, “Хапнарфярдаркиркя”, “Брейдамеркюрйокутл”, “Ватнайокулспьодгардур”. След тричасов полет кацнахме в Кеплавик, Исландия. Въздухът е чист и кристален, с нож да го режеш. На сцената се появи и главното действащо лице – исландският вятър.

Лято е. Днес температурата в Рейкявик е в нормалните за този сезон 9-13 градуса. Ето ни в най-северната столица на света. Отиваме на пристанището, обличаме си специалните червени костюми, подходящи за риболов в северните ширини, и потегляме да наблюдаваме китове. А ниски, надвисналите облаци с ръка да ги докоснеш. Навлизаме в залифа Факсафлой и загубваме очертанията на града. Лека-полека се появяват високи вълни и корабът започва да се клати в най-различни посоки. Придвижването по палубите става все по-трудно, неколцина туристи се търкалят като гърнета, потта започва да шурти под мишниците и се сещам за думите на баба ми Гена: „Каквото сам си направиш, и триста гяволи не могат да ти го сторят.” Плаваме ние в търсене на гърбати китове и китовете от вида „Минке”. „Къде си Минке-е-е, жено исландска?!” Вместо “Минка” ни настига и бодряшки ни задминава най-големият до 2017 г. исландски риболовен кораб “Кристина”.

И тъкмо раздавам на групата си хапчетата и хартиени пликове за повръщане, радостни викове се понасят. Китовете дойдоха да ни видят. Не един, не два, а цели девет ни се явиха в рамките на два часа. Няколко пъти съм бил на това наблюдение и в половината от случаите китове нямаше. Даже с моята другарка още се смеем, защото при първото ни “гонене” на китове, тя, застанала на единия борд на кораба, видя кит, аз, застанал на другия – не. Най-известният град за наблюдение на китове в Исландия е Хусавик.

Прибираме се в Рейкявик и отиваме на площад “Ойстурвьотлур”, пред местния парламент, място в Исландия, на което трябва да бъде доведена келявата ни демокрация и недоносените ни политици, които дори и една реч не могат да прочетат като хората. Исландия фалира през 2008 г. и исландският народ, загубил спестяванията си, излезе на площада с тенджерите и тиганите, да потърси сметка на политици и банкери. Няколко години по-късно исландците попитаха министър-председателя си: “Ей, толуп, вярно ли е, че жена ти има офшорна сметка? Кажи бе, дебелак, обяви ли това преди да влезнеш в Парламента? Нямаме време да ти слушаме глупостите, разкарай се!”

Всичко в Рейкявик е спокойно и тихо. Автобусите на градския транспорт са управлявани от не малко исландки. Когато пресичаме улиците, шофьорите търпеливо, усмихнато и още преди да сме си помислили за пресичане, спират. За месец в Исландия само веднъж чух клаксон на кола. Почти събитие. В девет сутринта по главните улици „Лойгавегур” и „Сколавьордустигур” няма никого. Исландците работят здраво.

Заставаме пред катедралата с безподобното име „Хатлгримскиркя”, наречена на известния поет Халгримур Петерсон, и насочвам фотоапарата към статуята на викинга Лейфур Ериксон, подарена на Исландия от САЩ. С Лейфур си имаме закачка – когато опитвам да го заснема, щедро ни отпуска нова порция дъжд. Преди десет века той тръгва от Исландия на пътешествие и открива Северна Америка, като изпреварва Колумб с цели пет века. В Нюфаундленд, Северна Америка, са открити викингски предмети и постройки. Колко е хубаво да се изкачиш на катедралата и да видиш Рейкявик от часовниковата ѝ кула, вдъхновена от гейзерите: разноцветните покриви, училищата, а от най-левия прозорец да съзреш градското летище, откъдето самолет се готви да отлети за Нуук, Гренландия, докато звучи органът с неговите над 5000 тръби.

Намираме се в Националния парк “Тингветлир” (в превод “Парламентарните поля”), където в лето господне 930 е създаден Алтингът, най-старият парламент в света. Тук, на това място, край езерото Тингватлаватн и при разлома на Северноамериканската и Евразийската плоча, са произнасяни речи, съдени са престъпници, при това доста сурово: мъжете са бесени или обезглавявани, а жените са били овързвани с въжета, потопявани и удавяни най-вече за прелюбодействие, лъжествидетелстване, кръвосмешение и др. Решенията се вземат с явно гласуване. Пряка демокрация! Тук се намира и разломът Силфра, в който водолази плуват между земните плочи.

Исландия е страната на водата, в нея има над 10 000 водопада. Тук се намира най-мощният европейски водопад Детифос. Насочваме се към, може би, най-известният и любим водопад Гутлфос, “Златният водопад”, красив във всеки сезон. Обичам го през октомври, когато тревата е пожълтяла. Разположен на ледниковата река Квитау, „Бялата река”, високият 32 метра Гутлфос е каскада от два водопада. Боботене и грохот! Потресаваща гледка! Капчиците на водопада ни посрещат от няколкостотин метра, а когато застанем до него, сме засипани от силни пръски. В зависимост от сезона 100 – 200 м³/сек се свличат с рев в бездната. История, основана на истински събития, разказва как храбрата исландка Сигридур Томасдотир се опълчила на плановете за индустриализация на водопада и впрягането му да произвежда ток, като заплашила да се хвърли в него. Сега до водопада има неин барелеф.

А на паркинга при Гутлфос – о-хо-хо, са се строили коли, джипове и автобуси кой от кой по-големи. Това не е приумица – в тези негостоприемни земи и в отдалечените ферми само с подобни превозни средства може да се стигне. А когато падне още по-голям сняг и децата не могат да идат на училище с големия автобус, си стоят в къщи и учат по интернет.

Ето ни в долината Хаукадалур, известна с гейзерите си и с пушещите комини „фумароли”, където се намира едноименният бликащ извор, дал на света разпознаваемата от всекиго дума „гейзер”. Писаната исландска история казва, че гейзерите са познати от 1294 г. и са възникнали благодарение на земетресения. В момента „оригиналният” гейзер е „заспал”, но при следващо земетресение може пак да „тръгне” и да се възвиси. Любопитен факт е, че в миналото в гейзерите са се пускали сапун и прах за пране, за да се ускори изригването им. За наше щастие, един друг гейзер на име Строкур изригва през няколко минути и като тенджера под налягане бълва вода и пара на височина от няколко десетки метра.