Волтера – Тоскана

By izlitane 24.09.2014 No Comments

Волтера – ветровитият град

Опит за кратък пътеводител на основните забележителности във Волтера

Град Волтера (Volterra) се намира в област Тоскана, Централна Италия, провинция Пиза. Има над 3 000 години история. Разположен е в хълмист район с надморска височина 550 м., между долините на р. Ера и р. Чечина. Славната история на Волтера започва с цивилизацията “Виланова” (IX-VII век пр.н.е.). В периода VII-IV век пр.н.е. Волтера е един от най-могъщите етруски градове, познат под името Велатри, важна община в пределите на Римската империя, родно място на втория папа – свети Лин, а от V век от н.е. е епископия.

Волтера има великолепно запазен средновековен център, крепостни стени и порти още от етруско време, Римски театър, етруски некропол, етруски акропол, дворец на приорите, станал архитектурен образец за построяването на двореца „Палацо Векио” във Флоренция, крепост от епохата на Медичите и един от най-важните етруски музеи в Италия. Волтера е алабастровата столица на Италия. Патриотично настроените местни майстори твърдят, че във Волтера се вади най-хубавият алабастър в света.

През по-голямата част от годината духа вятър и става течение по улиците, затова е добре, когато човек посещава Волтера, да си носи горна дреха.

Северно от Волтера се разстила плодородно поле, а западната страна на града е разсечена от хаотични и грандиозни свлачища, т.нар. “балце”. В непосредствена близост до Волтера се намира забележителното градче Сан Джиминяно, известно със средновековните си кули, както и родното място на Андреа Бочели – Лаятико.

Някои забележителности във Волтера:

Площадът на приорите е средновековното сърце на Волтера. На него е разположен Дворецът на приорите (XIII в.), най-старият обществен дворец в Тоскана, в който се помещава общината на града, както и Преторианският дворец от XIII в., с долепената до него Кула на Подеста, наречена Кулата с глиганчето заради малкото глиганче, издигнато на конзола в горната ѝ част.

Катедралата и баптистерият – на живописния площад „Свети Йоан” (Piazza di San Giovanni) се издига трикорабната катедрала от XII в. „Успение Богородично”(La Cattedrale di Santa Maria Assunta), построена в романо-пизански стил. Баптистерият е посветен на свети Йоан и е от втората половина на XIII в.
Пинакотеката – В художествената галерия са изложени произведения на църковното изкуство от тоскански майстори (XIV – XVII в.), сред тях едно Благовещение от Лука Синьорели и шедьовърът на флорентинския маниеризъм от Росо Фиорентино – “Сваляне от кръста”.

Via dei Sarti (Улицата на шивачите) – тя е оградена от две редици дворци, сред тях най-интересните са: на № 1, дворецът “Минучи-Солаини”, предполага се, че е дело на Антонио Сангало, в него се помещава пинакотеката; на № 37 се намира дворецът “Вити”, чиято великолепна ренесансова фасада е дело на Аманати. Тук Лукино Висконти заснема през 1964 г. някои сцени от филма „Сандра“. Посетителите могат да видят и красивите одежди на Джузепе Вити, търговец на алабастър, емир на Непал.

Римският театър (Teatro Romano) e чудесно запазено съоръжение от I в. пр.н.е., побирало около 2000 зрители.

Етруски музей „Гуарначи” (Museo Etrusco Guarnacci) е един от първите обществени музеи в Европа, съществуващ от 1761 г., когато абатът Марио Гуарначи дарява на родния си град своята сбирка, свързана с етруските. В него се намира прочутата статуетка Ombra della sera.

Крепостта на Медичите (Fortezza Medicea) XIV-XV в. – преситени от туристически удоволствия, имате възможност да посетите особен ресторант, за чието съществуване не сте и помисляли, при това в действащ затвор. Изопнаха ли се сетивата ви? Закоравял, но красив и примерен престъпник ще ви сервира. Каморист от Неапол, член на калабрийската ндрангета, защо не и истински мафиозо от Сицилия или изпечен наркотрафикант ще е готвачът. Със сигурност в Крепостта на Медичите, строго охраняван затвор, няма затворник, който да е осъден на по-малко от 7 години. Има и доживотни. За 35 евро получавате тристепенно меню и незабравимото усещане колко скъпа е свободата. Резервации се правят с писмо до италианското правосъдно министерство. Инициативата се нарича “Чене галеоте”.