Венецианската гондола

By izlitane 27.05.2014 1 Comment

Почти всичко за венецианската гондола

Колко чисти, дълбоки и цветни са детските спомени. В овехтелия скрин на моето детство стоеше една венецианска гондола, от онези старовремски музикални играчки, които предците ми бяха донесли през 70-те години на XX век: окичена с разноцветни лампички, тя се въртеше и свиреше баркароли, старинните песни на венецианските гондолиери.

Една е Венеция. И зиме, и лете черна сянка прорязва лагуната. Ако затворим очи, винаги тя, венецианската гондола, ще се яви като призрак, ще ни вземе от площад „Сан Марко”, за да ни разкрие тайните на един от най-обаятелните и нереални градове в света, ще ни понесе с неочаквана скорост по каналите и ще ни срещне с онова невиждано осмо чудо на света – гондолиера: горд и самоуверен, тайнствен и многословен, проклет и опърничав, разбиращ алхимията на живота, опечен от слънцето, намокрен от влагата. Венчан за гондолата си, той кара поредната новобрачна двойка към общината и ѝ пее.

Първата гондолиерка: Той е щастливец, има жена и четири дъщери и се нарича Данте Босколо. На кого ще предаде занаята си, на кого ще остави гондолата, кой ще изпълнява известната песен „Русокоската от гондолата”? Но ето, по Канал Гранде се задава неговата русокоса дъщеря Джорджа Босколо. Разчупила девет вековната традиция, тя вече е гондолиерка, напук на завистниците.

За първи път венецианските гòндоли се споменават в декрет на дожа Витале Фалиер от 1094 г. През Средновековието те били така пищно украсявани и показвали богатството на венецианците, че властта през 1562 г. била принудена да разпореди всички гондоли да станат черни. Втората хипотеза за черния им цвят е свързана с чумата, често посещаваща града. През 1580 г. броят на гондолите е около 10 000, а сега в цялата лагуна са не повече от 500.

Къде се ражда гондолата? В наши дни тя се появява в работилница за гондоли, наречена „скуеро“, като най-известната в момента се нарича „Скуеро ди Сан Тровазо“. Плоскодънната гондола е асиметрична и се използва само за превоз на хора. Има следните размери: дължина 11 метра заедно с металния нос, широчина 1.50 – 1.60 метра, лявата ѝ част е по-широка от дясната, за да може да балансира гондолиерът, височина – 50-55 сантиметра, теглото ѝ е около 350 – 400 килограма. Венецианската гондола се изработва за около 500 часа изцяло ръчен труд, има 280 части, съдържа 8 вида дърво: дъб, ела, череша, лиственица, орех, липа, махагон, бряст. Единствените ѝ украшения са: на кърмата се намира т.нар. „рисо”, а отпред е металният ѝ нос, наречен „долфин”. Той е олицетворение на самата Венеция и изобразява шестте ѝ квартала, Канал Гранде, каналът Джудека, мостът Риалто и шапката на дожа. Греблото е дълго 4.20 метра.

Ако градежът на гондолата се извършва в „скуеро“, потомствени занаятчии, наречени „ремери“, изготвят греблото на гондолата и един от най-важните елементи – ключът „форкола“, на който се поставя греблото. Гилдията на ремерите има свой устав още от 1307 г. Греблото се произвежда от бук, а ключът „форкола“ – от орехово дърво. Максималният брой на форколите в една гондола е до 4 броя, като най-важен е този на кърмата. Със своята специална форма той позволява на гондолиера да променя позициите на греблото по много начини. Според венецианската община са дадени 433 гондолиерски разрешителни.

Как се наема гондола?

Отправяме се към някоя от многобройните стоянки на гондолите (Servizio gondole). Говорим с отговорника на гондолиерите, който ни посочва свободен гондолиер и се качваме в гондолата. Ако броят на качилите се е по-голям, гондолиерът може да ви размести, за да се запази баланса на лодката.

Цени за използването на гондола:

С Решение № 266 от 23.05.2014 г. Общинският съвет на Венеция е определил следните цени:

– През деня (от 9:00 до 19:00 ч.): 80.00 евро за 30 минути обиколка

– През нощта (от 19:00 до 3:00 ч.): 100.00 евро за 35 минути обиколка

Плаща се на гондола, не на човек. Дали ще е един пътник или максимално допустимият брой от шестима пътници, цената е една и съща, затова често туристите се комбинират, за да си поделят сметката. Обикновено, ако не сте договорили други условия, обиколката завършва на мястото, където е започнала. Кредитни карти не се приемат.

Ако желаете по-дълги обиколки и специфични маршрути, те подлежат на договаряне с гондолиера. Най-натоварени са стоянките при площад „Сан Марко“ и при моста Риалто.

Професията „гондолиер“ е една от най-ценените в Италия, много по-лесно е да станеш депутат, отколкото гондолиер. Гондолиерът е почти винаги потомствен. Още в началото на обучението си трябва да има наставник, да присъства на около 400 часа теория и практика и да премине изключително сложен изпит по навигация, физическа издръжливост, история и забележителности на Венеция, и да покаже чуждоезикови познания.

Изпитът по практическо управление на гондола се провежда в натоварен работен ден. Докосне ли гондолата ръб, мост, друга лодка или сграда, кандидатът е скъсан. В гондолата има действащи гондолиери, които, защитавайки изкуството си, не биха дали правоуправление на неподготен човек. Дейността на гондолиерите строго се контролира от тяхната гилдия. Гондолиерът е аристократът на работническата класа, той не издава финансови документи за дейността си.

Господа, ако искате да предложите сърцето си на своята любима и да не получите отказ, не се колебайте, предлагайте смело във венецианската гондола! Успехът ви е гарантиран, а и жената няма къде да бяга, освен с плуване! Госпожи и госпожици, дали в тази венецианска гондола да не започне плаването на живота ви?