Рованиеми и Финландска Лапландия
В лапландската ферма “Сиериярви”
Рованиеми и Финландска Лапландия
Фотогалерия от Рованиеми и Лапландия – 2018 г.
Фотогалерия “Лапландия – арктическа поема за елен, шейна и Северно сияние” – 2019 г.
Фотогалерия “До Полярния кръг и отвъд” – 2020 г.
Фотогалерия “Белоснежната тишина на Лапландия” – 2022 г.
Директният полет от София до Рованиеми, столицата на Финландска Лапландия, е малко под 4 часа със самолет. Време, за което могат да се чуят два концерта на финландските групи “Найтуиш” и “Стратовариус”. А когато вълнуващите им песни се съчетаят с рева на самолетните двигатели на стария МД-80 “Макдонъл Дъглас”, наричан на галено в авиосредите “бясното куче”, е, това е вече авиационно пречистване.
Отиваме на гости на Дядо Коледа, който, знайно е, живее на Северния полярен кръг, 66 паралел. Обикновено българският турист е кисел, мрънкащ, вечно недоволен, културен талибан, тръгнал на война, даде 5 лева и иска услуги за 500, но, о, чудо, не съм виждал на едно място толкова лъчезарни сънародници, както в този полет за Рованиеми!
Шест дни в Рованиеми само веднъж слънцето се усмихва на хоризонта: развиделява се към 10 ч., към 14 ч. раздавам пижамите.
Магия има в Лапландия, в нейната тишина и спокойствие, в сипещия се от небето сняг. Къде сме тръгнали, опасани с жици и устройства, които ни отдалечават един от другиго? Седя до местния еленовъд от племето саами и си говорим за прочутата мъжка “шапка на четирите ветрове”, за шамана, завързал ветровете в нея, после хапваме еленско с картофено пюре и боровинково сладко и сядам в шейната, завивам се с еленова кожа и гальовно подвиквам на моя елен: “Дий, другарю Хакинен”.
“Лапландия е земята на спокойствието” – ми казва на следващия ден гледачът на хъскитата. И във вихрения бяг на кучешкия впряг усещам щастието.
После отиваме при Дядо Коледа (Йоулупукки), украсяваме канелени къщички, пием топло вино с жена му, госпожа Клаус. И накрая, тъй като сме били послушни, си получаваме подаръците. Преди да ги раздаде, Дядо Коледа ни казва:
– Подаръци давам само срещу стихче или песничка!
И аз, старото магаре, се радвам, заобиколен от толкова деца, давам тон за песен: – Химна, деца!