Рейкявик – Исландия

Рейкявик – столицата на Исландия

Да е село, не е село, столица ли е – да – като се е ширнала, няма свършване. Главните ѝ улици са тесни и два трамвая не могат да се разминат. Трамваи няма, няма железница, няма армия, столица е на страна, която може да си позволи да фалира и да прати кредиторите си по дяволите. Има си обаче езеро, океан в допълнение, субполярен климат, неприлично чист въздух и питейна вода, която идва от съседния ледник. Добре дошли в Рейкявик, най-северната столица в света.

Тук полицаят не носи пистолет – за какво му е, престъпност също няма – къде, драги престъпнико, ще бягаш – (по чукарите?!), основните места за срещи и ухажване са басейните с минерална вода. Няма хлор, няма дявол! Националният символ е весела птица, наречена „тъпоклюна кайра”, позната и като „пъфин”, “облечена” в бяла риза и смокинг, и вместо папийонка носи най-веселата оранжева човка, която може да си представите.

Бившият министър-председател е посестрима на Сафо, кметът на града е от шарена по-шарена птица, министър-председателят е човек на изкуството. Първата жена президент в света е, разбира се, исландка – Вигдис Финбогадотир. Исландия е страната номер едно в равноправието между половете. Исландия изобилства от писатели и жените са руси. Сградата на Министерския съвет е била затвор, и когато няма заседания, местните казват за министрите си: „Я, пак са пуснали затворниците.”

Исландия и столицата Рейкявик будят любов и привързаност. Но къде са столичаните? Къде са се скрили? Явно пак са отишли да ядат хотдог. Традиционната исландска кухня е сравнявана със стая на ужасите и поради това исландците са национално пристрастени към хотдога, който пък е уникален и се нарича „пилсур”. Здрав и прав мъж трябва да хапне поне два-три, за да се наяде, а тайната е в хрупкавия пържен лук и в специалната исландска горчица.

Исландците здраво работят, здраво се веселят, а цената на алкохола по заведенията е умопомрачителна. Затова първо си “подлагат” вкъщи и в бара си носят по нещичко в джоба. Страната доскоро е имала сух режим и първата работа на исландеца, като кацне на Кефлавикурфлюгвюлюр, основното исландско летище в Кеплавик, е да иде в безмитния магазин и да напълни количката си с концентрат и бира. И така ще е, защото през лятото слънцето не залязва, през зимата – едва-що появило се, изчезва. Ще пиеш, ще плачеш и километрични саги ще разказваш: за любов, за ревност, за сандъче с имане, за убийства, за чест, за баща и син, за алчност и пари. И за жени красиви! Ах, тези горди и свободолюбиви исландки! Жена да си в Исландия!

Преди години, когато бях дете, в една октомврийска вечер на 1986 г., за първи път чух името на далечния тогава Рейкявик. По средата между двете империи – САЩ и СССР – се срещаха водачите им Рейгън и Горбачов. Не е могло да се избере по-подходящо място. Дом „Хьофди”, мястото на срещата, е важен символ в съвременната история.

И ето, сега бродя по улиците на Рейкявик и не спирам да се удивлявам. Как да ги пресека, как да мина от другата страна, когато съм пешеходец – шофьорите ме гледат, аз ги гледам и се чувствам като пълен идиот, който не знае как и кога да пресече. Всеки ти дава предимство… Чак обърквам движението.

Дъждовните улици на Рейкявик са пълни с вдъхновение, те са смълчани и ни отвеждат към домовете на хората: прости, удобни, нашарени с графити, понякога олющени. Надниквам в задните дворове: достъпни, смълчани, цветя, скара и детски играчки. И да, понякога улиците имат елегантни кръпки. Но покривите са цветни. А в къщите парното и топлата вода идват от недрата на земята. И по скандинавски – огради няма, ако пък има, те са за украса.

Рейкявик е една от най-вдъхновяващите столици на света, една от най-чистите и със сигурност една от най-странните. И най-скъпите. Цените са неприлично високи и чувам как американски и европейски туристи пъшкат. За пъшкане си е! Пие им се! А за алкохола – в супермаркета и в бензиностанцията се продава слаба бира 2 %. Ако искаш „твърд алкохол” или нормална бира, има си специализирани закътани магазинчета, които не се откриват лесно и които имат намалено работно време.

Рейкявик е различната столица, творческа лаборатория , в която по неподражаем начин се смесват природа и човек. Природата извайва шестоъгълни базалтови колони, исландецът ги взема като модел и ги вгражда в катедралата си, която има формата на бликащ гейзер. После този чудак ще украси по най-скромния начин църквите си, защото при тези природни условия няма място за излишества и натруфености. В катедралата „Хатлгримскиркя” ще вгради в този архитектурен гейзер и голям орган, снабден с над пет хиляди тръби , защото великият исландски дух трябва да се извиси. Andante, maestro!

В океана съм и прекосявам залива Факсафлой на връщане към пристанището. Нещо едро, с формата на перла, блести в далечината. Исландецът, този гениален поет и прагматик, е направил сданието „Пертлан” (“Перлата”), градските цистерни, придал му е естетическата форма на перла и е вградил в цистерните музей на сагите, ресторант, наблюдателна площадка, че и изкуствен гейзер. После, когато топлата вода тръгне от разположената нависоко “Перла”, тя ще мине под тротоарите в центъра на града и ще ги направи отопляеми. Така тротоарите винаги ще са изчистени и столичаните няма да си чупят краката. Пристигаш на пристанището и там те чака разноцветната концертна зала „Харпа”, симфония от звуци, отражения, вода.

Исландецът, този горд творец, е създал такава потресаваща народна музика, че като я чуя, настръхвам и очаквам на съседния ледник да кацнат извънземни. Неслучайно в Исландия се подготвят астронавти и се провеждат космически изследвания. Ако пък извънземните не харесат милата ни планета и кацнат другаде, то елфи, тролове, джуджета, коледният котарак Йолакотурин и всякаква скрита и неизтребима гад ще излязат и ще се хванат на хорото, докато им пеят гарваните.

Малък народ – големи превозни средства, малък народ – големи самолети, малък народ, живеещ край големи вулкани, малък народ – голям дух. Голям дух – силен народ.

Още за най-северната столица в света: Отново в Рейкявик

Вж. още по темата: пътеписа “Исландски истории”: I част, II част, III част, епилог

Още по темата “Исландия”:

Великолепният документален филм за Исландия от режисьора Мигел Маркес “Тенджери, тигани и други решения”. Засяга банковата криза в Исландия, обществото, исландската “пряка” демокрация и проч. Филмът е преведен на български. Вижте го тук

Рейкявик

Изглед към Рейкявик от “Перлата”

Поглед към града от “Фос хотел Рейкявик”

Църквата “Hallgrímskirkja”

Църквата на Халгримур е осветена е през 1986 г.

Статуята на мореплавателя Лейф Ериксон, открил Америка, е подарена от САЩ

Църквата “Hallgrímskirkja” – интериор

Поглед към Рейкявик от камбанарията на лутеранската църква “Hallgrímskirkja”

Алтингът – парламентът на Република Исландия

Министерският съвет на Исландия – бивш затвор

Езерото Тьорнин с модерното кметство на града

На опашка за хотдог пред “Bæjarins Beztu”

От 1937 г. “Bæjarins Beztu” прави хотдог

Рейкявик – зала “Харпа”

През октомври 1986 г. в дом “Хьофди” се срещат Рейгън и Горбачов

На битпазар в Рейкявик

Битпазарът в Рейкявик крие интересни находки, като стилизирания пуловер “лопапейса”

По главната улица на Рейкявик “Льойгавегур”

По главната улица на Рейкявик

Високопроходимият автомобил е необходимост в Исландия

Безликият чиновник е увековечен от твореца Магнус Томасон

Творчеството е навсякъде в Рейкявик

Елегантната и проста архитектура на Рейкявик

Задните дворове на Рейкявик

Улица в централен Рейкявик

Артистичният Рейкявик

Уютният Рейкявик

Отново главната улица на Рейкявик “Льойгавегур”

Тук се провеждат концерти и се празнуват спортните победи. Статуята е на първия заселник в Рейкявик – норвежкия викинг Инголфур Артнарсон

Крайбрежната алея на Рейкявик и “Слънчевият пътешественик”

Исландският трол Лепалуди

Само гофрираната ламарина издържа на поривите на вятъра

Крайбрежната алея на Рейкявик

Пристанището на Рейкявик

Рейкявик и неговата планина Еся, кадър от залива Факсафлой

Президентската резиденция в Бесастадир, край Рейкявик. Я, каква българска делегация!

• ← Музеят в Скогар – Исландия
• Палермо – Сицилия →