Пътеписи за Нова Зеландия – I част

By izlitane 19.04.2020 No Comments

Криле на мечтанието

Нова Зеландия е далеч, много далеч. От София до най-големия ù град Окланд са 17752 км. Взети наведнъж, това са 22 часа в полет. Време, през което си рецитирам “Романтика” на Вапцаров, “Стихии” на Багряна и любимата ми “Вечер” на Далчев: “Защо не можем наведнъж да бъдем и тук, и там — навсякъде, където могъщо и безкрайно бий животът?”

За 2019 г. и 2020 г. полет QR920 (Доха – Окланд) е все още вторият по дължина в света и е изпитание за тялото и волята: времето от 16 ч и 32 мин, както и 14535 км, взети наведнъж, идват много на който и да е организъм. Полетът е толкова невероятен, че аз, старото туристическо куче, изпадам в авиационна нирвана: биологичният часовник вижда изгреви и залези, които, като че не са на мястото си. Много пъти се питам кога ли ще кацнем.

Бойнгът “777-200LR” неспирно лети. Прелитаме над Западна Шри Ланка, часове наред летим над Индийския океан, след това се появява ръждиво-червеникавия цвят на Австралия, после се показва синевата на Тасманово море и най-накрая кацаме в Окланд. С крака подути и разкривени лица, всички пътници изглеждат странно. Добре дошли в Аотеароа – “Земята на дългия облак” – както поетично маорите са нарекли страната си.

Бленувахме я, мечтахме я тази Нова Зеландия! Възжелахме го този полет. Ето, прeлетял половината свят, ти виждаш колко мъничка е Земята, как отгоре не се виждат граници.

Предметите, които ме притежаваха, изхвърлих ги, къщите, в които съм живял, ги няма, от мен оставих мнозина да си тръгнат. Остана неутолимата мечта за пътища далечни, за самолетни писти, ухаещи на керосин. Кратък е животът ни на тази земя… Извечна – волята за път!

На летище Окланд ни прекарват багажа на скенер, и правилно: ни семенце, ни храна, ни нищо, което да навреди на растителния и животинския свят, не ще влезе. “Възлюбена, какво ще правим с луканките, кашкавала, консервите, лютеницата?” Засмиваме се един на друг, нищо не носим. Ние сме гладни за път, ние сънуваме пътя. След този полет на мечтанието – ние сме пътят и пътят сме ние.

Окланд – най-големият град в Нова Зеландия

Винаги е бил желана цел за много племена, затова името му на местния език е “Тамаки-Макаурау” – “Девицата със стоте обожатели”. Наричан още “Градът на платната”, заради многото си яхти, той се намира в живописния залив Хаураки. Удивителното в Окланд е, че е един от малкото градове в света, разположен на два самостоятелни водни басейна: Тасманово море и Тихия океан. Между тях само за няколко часа пеша можете да се разходите от пристанище Уайтемата на Тихия океан до пристанище Манукау на Тасманово море.

В Нова Зеландия маорската дума “манаакитанга”, гостоприемството, е в основата на местната култура. Събрал в себе си много етноси, Окланд е космополитен; от летището ни докара сикх с тюрбан; на автогарата си говорихме с билетопродавачките – ех, тези сочни, дебелички маорки; с огромно удоволствие нададохме ухо в търговския център “Сейнт Люк”, където роден работник разказваше житие-битието си по телефона.

Ако излезем извън централния бизнес район (CBD) и “Федерал стрийт”,”Куин стрийт”, “Виктория стрийт”, площад “Аотеа”, ние ще видим, че Окланд и цяла Нова Зеландия, са всъщност едно голямо едноетажно село.

Посещаваме Военния музей, събрал в себе си най-доброто от историята на страната и изкуството на Полинезия и усещаме завладяващата култура на местните маори. Не пропускайте тяхното представление в Auckland War Memorial Museum, особено танца “хака”.

Най-красивите гледки в Окланд се разкриват от Телевизионната кула, както и от изгасналия вулкан Мангаухау, най-високата естествена точка в града (196 м).

Прекрасна идея е посещението в зоологическата градина, както и в аквариума на Кели Тарлтън. Какво по-хубаво от разходка в кварталите “Парнел” и “Девънпорт”.

Окланд често влиза в класациите на най-предпочитаните за живот градове в света. Дори и за европейските представи той е скъп град, затова се засмиваме, когато край хотела другарката В. намира банкнота от 20 новозеландски долара…