Планетата Исландия
Ако бях поет, щях да имам затруднения в избора на поетическата стъпка, с която да опиша красотата на Исландия. Дали класическият дактил, стремителният анапест, тържественият хорей или лекият и елегантен ямб, характерен за езика ни. Българската поезия обаче е написана и няма смисъл да си хабя думите. Как да забравя думите на гениалния Атанас Далчев: „Бъбривостта, както развратът, опустошава душата.“
Преди много години, като част от учителска група, бях на гости на големия поет Борис Христов в село Лещен. В къщата, обитавана от него и жена му, има и малка галерия. Той дойде, поздрави ни, взе си лопатата и отиде да си копае градината. Той беше казал всичко в българската поезия, той знаеше, че няма нищо по-лошо от празните приказки.
Ето ни в Исландия. Аз се заслушвам в думите на местните. Тя казват, че всъщност Исландия е планета. Планетата Исландия!
И аз, буквоедът, разбрах, че именно това определение е най-точното.
Планетата Исландия е планета на мълчанието, на спокойствието, на сътворението. Лазарет, който лекува полуделите ни градски души, чистилище на злобата и болката, ад на сътворението – когато се обадят младите ù вулкани – а те ще се обадят и, о, как само ще се обадят, рай – толкова поразяващо красив, че ченето ми увисва от възхищение…
Едва ли моето поколение ще иде в Космоса. Това ще оставя за сина си. За мен Космосът ще е Исландия…
Исландия, май 2019 г.
- Пътят към Зогнефиорд
- Да оцелееш на полет „QR921“