Излитане

Японски истории (Пътеписи за Япония) – X част – Киото

Share

Японски истории

Пътеписи за Япония – X част

Киото

 

Нежен ветрец разлюля бамбуковата гора Арашияма и от мъглата изскочиха две прекрасни привидения, приели женски образ. Тръгнали на фото сесия, зад тях вървеше фотограф, преди да заприиждат тълпите. И тогава пред нас се разкри хилядолетната Япония. Моят показалец, винаги готов да натисне спусъка на фотоапарата, свенливо някак се отдръпна и в съзнанието се запечати завинаги онази най-ценна, невъзможна снимка, която не се материализира в цветове и контури – срещу нас вървяха две гейши. Но не в техния квартал „Гион“, а сред шумящите бамбуци.

Киото, това е най-вълнуващата и автентична Япония, недокосната от вековете и хармонично променяща се. От свръхмодерната железопътна гара до интимността на задните дворове, Киото носи духа на страната. Колко са красиви крайните квартали на Киото, каква елегантна простота носят пространствата, за които гениалният поет Атанас Далчев пише: „Чудото на задните дворове“.

И онази чудна хармония между гробища, храмове и жилища. Японецът не се страхува от смъртта, както го прави европеецът. Мен отдавна не ме плаши „оная с косата“, плаши ме друго – безобразно грозните български гробища, тъжно гледащите кучета и мръсотията, хитро гледащите цигани и циганки, развили до съвършенство търговията  по поддръжка на гробни места. Как да легнеш с кеф вътре? Свиня да би влязла в Малашевските гробища, естетическа криза би добила, от ужас заквичала би. А в крайния квартал на Киото: древен храм, стари гробища, впрочем – колко са красиви, и на броени метри – съвременни двуетажни постройки.

Хей го този ерген, живеещ още с майка си и баща си край бамбуковата гора Арашияма, си е изнесъл дрехите за проветряване, паркирал си е мотопеда и си е поставил рогозки на прозореца, за да хвърля по едно око отвътре, но да не допуска да му види някой душата. Или пък дърпащият старовремска рикша „бакшиш“, слизащ по склона и весело викащ „Варда-а-а“.

След много посетени храмове в Япония, добиваме диагнозата „храмясване“: пагоди, „тайши“, „джинджи“. Но без всякакво съмнение, най-красивите храмове и архитектурни паметници са в Киото: „Кинкаку-джи“ („Златният павилион“), храмовият комплекс „Фушими Инари“ с лисицата и поразителните хиляди порти „тории“ и, разбира се, „Киумидзу-дера“ („Храмът на чистата вода“).

Една от най-известните постройки в Киото е Златният павилион – толкова съвършен паметник, разположен в толкова съвършена градина – това само японецът го може. Но и друго може японецът. Някъде по-напред го бях описал. Замаяни от красотата на Златния павилион, ние с Японета дважди бяхме по-замаяни от онази японска еманация – труда. Стоим, стоим и гледаме как общите работнички – на вид жени над 60 г., с такава страст хванали и въртящи метлите, с такъв животворен ритъм метат, като че от това им зависи животът! Така е! От уроците по география знаем, че Страната на изгряващото слънце е лишена от ресурси, но в изобилие тук ги има трудът, йерархията, традицията. За Япония сме чели, че няма срамен труд, че всеки труд е важен. Особено на чистачите.

Вчера, докато играех със сина си футбол в училищния двор, мина ежегодната асфалтова процесия по софийската ми улица. Работниците дойдоха по обед, разкъртиха една дупка, уголемиха я, зарязаха всичко и отидоха да обядват. После табиетлийски седнаха в микробуса да пийнат по бира, най-подир си и тръгнаха…

Това ме връща към ученическите години. Идва даскалът, тогава цар, и казва: „Ученици, днес няма да имате  трудово или физическо, ще правите уборка на квартал „Мусагеница“. На ви метли, лопати и кофи. Марш!“ Някой да смее да противоречи на даскала?! Да кажа „не“ на другаря Станчев?!

Когато дойде моето даскалуване в краен квартал, за успешен смятах деня, в който по коридора ми имаше десетина храчки. Често бяха повече. „Ти, малко момченце, идеш при мене, даскала, преди малко си се изплюло в коридора Ми, в кабинета Ми, сега идваш и самодоволно ме гледаш, като джебчийче, и ми мляскаш глуповато, захапало пицата си. А аз да не мога бащински да ти забия два шамара и да ти кажа, чадо мое, че който плюе по коридорите на храма, на училището, няма място вътре.“

Когато зашумят бамбуците, зашумяват кимоната, зашумяват кимоната под разцъфналите вишни, по булевардите и храмовете на Киото безброй японки бродят, като бонбони опаковани, ту весел кикот, ту шептение любовно… Киото!

Фотогалерия от Киото

icon-car.pngKML-LogoFullscreen-LogoGeoJSON-LogoGeoRSS-Logo
 

loading map - please wait...

  34.994004, 135.812988
Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *