Ледниковата лагуна Йокулсарлон в Исландия
Ледниковата лагуна Йокулсарлон в Исландия
Диамантеният плаж в Южна Исландия
След шестчасово шофиране в югоизточна посока от Рейкявик и изминати 380 км ухото ми привиква на радостните възгласи на 25 българи. Душата не може да се насити на природните хубости на Исландия. И тъкмо мислиш, че великолепната страна ти е показала всичко, но това е само началото. Защото на истинската любов няма насищане. Защото истинската любов не се обяснява. Почнеш ли да го правиш, отишла си е.
И ето, мощен възглас се понася във високопроходимия ни автобус: „ох“, „ах“,“уф“. Мислейки, че ще подминем този обект, туристите започват да се озъртат дали ще спрем. Автобусът завива наляво и въздишка на облекчение се разнася от устата им, и пред нас в цялата си хубост засиява ледниковата лагуна Йокулсарлон.
Аз познавам октомврийския ѝ нрав – мрачен, с бръснещ вятър, толкова пречистващ и суров. Аз познавам майските ѝ ласки, но и гнездящите в полята арктически птици, които, защитавайки гнездата си, пикират като щурмовици, и ако не клъвнат туриста, то със сигурност ще го зашлевят с крилете си.
Ето ни в подножието на най-големия по обем ледник в Европа – Ватнайокутл. Безкраен е неговият величествен език Брейдамеркюрйокутл. Ледът е като жив човек – диша, пука и въздиша. Като отронен стон, като зов пречупва се ледът вековен и виждаш синьото. Да, ледът е син, и с грохот се отчупват късове грамадни, потичат айсберги.
Една исландка ни говори за леда. В ръцете си държи вековен лед, връстник на Първа българска държава. „Вкусете вековете!“ И после сваля горнището на костюма, остава по потник, за радост на мъжката част, седнала в амфибията. Корава е, мома исландка! А ние, загърнали се в шалове и ушанки, не спираме да се дивим. Тюлени весело се стрелкат, гонят риба.
Понесени от водата и стихията, засядат айсбергите, начупват се на ситно от водовъртежите, понасят се надолу към Диамантения плаж, където като бисери се вливат в океана, а той с весело боботене ги хвърля на брега.
Вечерта се настаняваме в Киркюбайрклаустур, в центъра на исландското нищо. В стаята си намирам надпис, който казва, че сигналът на интернет е слаб и че ако няма интернет, да се насладим на гледката…
Видео от Йокулсарлон:
- Японски истории – Сбогом, Токио – епилог
- Ледникът Ватнайокутл в Исландия