Нови пътеписи за Исландия – исландският Север
Нови пътеписи за Исландия – исландският Север
Повечето хора стигат до Севера на Исландия „по инерция“ – спират до езерото Миватн, отбиват се до една‑две геотермални зони и продължават нататък. А всъщност тук, между парата на геологически активната зона Hverir, черния конус на вулкана Hverfjall, лавовия лабиринт Димуборгир и фиордите на Хусавик и Акурейри, Северът разкрива истинския си характер – суров, миришещ на сяра и море, и едновременно много жив.
Около Миватн – земя, която диша
Езерото Миватн в северната част на Исландия е младо – образувано след голяма вулканична ерозия, която е създала депресия, по‑късно изпълнена с вода. Пътешественици често го описват като „място, където земята ясно показва, че е жива“ – около него пейзажът е смесица от кратери, псевдократери, лавови полета и зелени участъци, където птиците гнездят в изобилие.
Докато обикаляме езерото, се редуват различни гледки: спокойна водна повърхност, застинали вълни от черна лава и далечни, светли хълмове. Миватн е известен и с облаците дребни мушици през топлите месеци – именно оттам идва името му („mý“ – мушица, „vatn“ – вода) – но този лек дискомфорт само подчертава усещането, че тук всичко кипи от живот.
Hverir – лицето на подземния свят
На кратко разстояние от езерото се намира геотермалната зона Hverir – солфатара, която е сравнявана с марсиански пейзаж. Земята тук е оцветена в жълто, оранжево, червено и сиво; отвсякъде се издигат струи пара, а кални басейни бълбукат, сякаш някой ги разбърква отдолу.
Миризмата на сяра е силна, въздухът е топъл и влажен, а под краката – дървени пътеки, които те водят между кипящите локви и шумящите отвори. Това е място, където човек ясно усеща, че под тънкия слой почва лежи огън – пътуването из Севера започва с този урок по „подземна“ география.
Hverfjall – кръгът на вулкана
Над Миватн се издига почти идеално кръгъл конус – вулканът Hverfjall. Прилича на огромен, черен стадион, защото ореолът на кратера е почти геометричен, а вътрешността му – дълбока купа от пепел и шлака.
Изкачването до ръба става по стръмна, но кратка пътека; всяка крачка потъва в тъмния вулканичен материал. Когато стигнахме горе, светът се разтваря – от едната страна е гигантската купа на кратера, от другата – езерото Миватн, Димуборгир и далечни лавови полета. Обиколката по ръба дава 360‑градусова панорама на северната вулканична зона.
Dimmuborgir – тъмните крепости
Dimmuborgir („тъмни крепости“) е едно от най‑особените места около езерото Миватн. Това е поле от странни лавови форми – арки, кули, стълбове – създадени, когато гореща лава е влязла в контакт със студена вода и лед, а бързото охлаждане и парата са изваяли причудливи фигури.
Разхождаме се по маркирани пътеки, минаваме под „портали“ от камък, покрай високи, нагънати стени и отвори, които приличат на прозорци в каменни къщи. Тук въображението се развихря – в тези форми лесно можеш да видиш тролове, елфи, чудовища и затова не е случайно, че мястото е обвито в местен фолклор.
От някои точки се открива и гледка към Hverfjall – комбинацията от черен кратер на хоризонта и хаотични лавови кули отпред изглежда като сцена от друга планета.
Хусавик – градът на китовете
След вулканичния свят на Миватн пътят ни извежда до северния бряг и град Хусавик, често наричан „столицата на наблюдението на китове“ в Исландия. Хусавик е малко рибарско градче с дървена църква Húsavíkurkirkja и пристанище, пълно с лодки, в което всичко сякаш е насочено към морето и неговите обитатели.
Къщите са шарени, улиците – тихи, а на кея работят туристически агенции, предлагащи различни видове плаване – от по‑традиционни дървени кораби до по‑бързи катамарани. Атмосферата е едновременно туристическа и автентична – усеща се, че тук морето е било източник на препитание дълго преди да стане сцена за екотуризъм.
Наблюдение на китове край Хусавик
Излизането в морето за наблюдение на китове е едно от най‑силните преживявания на север. Обличаме дебели гащеризони, качваме се на корабче, изработено от дъб, и водачите обясняват кои видове можем да видим – гърбати китове, минке, понякога и сини китове или дори косатки.
Корабът излиза в залива Skjálfandi, а ние се взираме в линията на водата, търсейки фонтани и опашки. Когато за пръв път голям кит изплува в далечината и мощно издиша, оставяйки облак пара, времето спира – чувства се едновременно покой и огромна сила.
При гмуркане опашката се извива високо над водата – точно онзи образ, който сме виждали по снимки, но на живо е много по‑въздействащ. Хусавик предлага едни от най‑големите шансове за успешно наблюдение на китове в Исландия, особено в летните месеци.
Музеят на китовете в Хусавик
На брега, близо до пристанището, се намира и Музеят на китовете в Хусавик – задължителна спирка за всекиго. Вътре има скелети на различни видове китове, информация за анатомията, поведението и миграциите им, както и история на китолова в Исландия – от времената, когато китовете са били източник на мазнина и месо, до днешния акцент върху защита и екотуризъм.
Музеят помага да гледаме на срещата с китовете не просто като на „атракция“, а като на среща със сложни и уязвими същества, от които зависи и морската екосистема.
Акурейри – „столицата на Севера“
Продължавайки по брега на северозапад, стигаме до Акурейри – вторият по големина град на Исландия и неофициална „столица на Севера“. Сгушен в края на фиорда Eyjafjörður, градът впечатлява с цветни къщи по склоновете, бяла църква над центъра и оживена крайбрежна зона.
„Огромният“ Акурейри ни допада заради малките кафенета, ботаническата градина и „по‑градската“ атмосфера, която контрастира със суровата красота на околната природа. По улиците има улично изкуство, оригинални витрини и усещане, че тук се живее целогодишно, а не само сезонно.
Forest Lagoon – горската геотермална лагуна
Недалеч от Акурейри се намира Forest Lagoon – по‑нова геотермална спа зона, която се явява като „по‑интимна алтернатива“ на по‑известните бани. Лагуната е изградена сред дървета, с топли минерални води и басейни, от които се открива гледка към фиорда и града долу.
Да седиш в горещата вода, докато около теб има борова гора, а пред теб – студен северен фиорд, е едно от най‑приятните усещания на това пътуване. Топлината на водата и свежият въздух създават контраст, който пътуващите описват като „перфектен финал“ за ден, прекаран в обиколки и преходи. В басейните е пълно с шумни италианци, което допълнително ни развеселява.
Северът, който се запечатва в душата ни
Северна Исландия не е само Миватн или Акурейри поотделно – тя е връзката между геотермалния пейзаж и морския свят. Hverir, Hverfjall и Dimmuborgir показват как земята диша и се променя; Миватн е спокойната водна повърхност над това неспокойно сърце; Хусавик отваря вратата към океана и неговите гиганти; Акурейри и Forest Lagoon добавят щипка човешка топлина и уют.
Когато пътят ни поведе нататък, усещането е, че оставяме след себе си не просто регион, а цял завършен „разказ“ – за огън, вода, лед и живот, които на север се срещат по свой, незабравим начин.

Дължината на синия кит е колкото на два туристически автобуса, поставени един зад друг, а в устата му може да се помести цял ученически клас

Исландски хотел, разположен на фиорд – само исландците могат така живописно да поставят хотел сред природата

Исландски хотел, разположен на фиорда Еяйфьордур край Акурейри – аз съм спал в много хотели, но никъде по света не съм виждал такава красота
Фумарола в геотермалната зона Кверир
Наблюдение на китове в залива Скяулфанди – град Хусавик, Северна Исландия. Срещат се сини китове, китове минке, гърбати китове, косатки, делфини и други.






























