Нови пътеписи за Исландия – Златният кръг

By izlitane 02.01.2026 No Comments

Нови пътеписи за Исландия – Златният кръг

Златният кръг в Исландия е класически еднодневен маршрут от около 300 км, който тръгва от Рейкявик и свързва три емблематични места – националния парк Тингветлир, геотермалната зона Хаукадалур, приютила прочути гейзери, и водопада Гутфос, а често към тях се добавя и кратерът Керид. Това е най-известният исландски еднодневен маршрут – разломи, гейзери, водопади и вулканични кратери.

Да се събудиш в Рейкявик

Събуждам се в този странен малък град, притежаващ голямо сърце. Не очаквайте хубаво време нито в Рейкявик, нито където и да е в Исландия. Прогнозата е ясна: дъжд и вятър. Да повторим: вятър и дъжд! Времето е такова, каквото е! Затова пък, ако времето е хубаво, ще видите как исландците ценят всеки слънчев лъч!

Още с напускането на града пейзажът бързо се променя: появяват се лавови полета, димяща пара в далечината и самотни ферми, сякаш побити в тревата.

Усещаш пълна пустота, в която няма нищо градско, но земята изглежда жива и променяща се. Шосето навлиза във вътрешността на Исландия, небето е ниско и капризно, а едно от най‑цитираните изречения е „ако не ти харесва времето, изчакай пет минути – със сигурност ще се промени“ – шеговито предупреждение за бързите промени.

Тингветлир – разлом и история

Първата голяма спирка е националният парк Тингветлир, място, където историята среща геологията. Тук някога се е събирал исландският Алтинг, един от най‑старите парламенти в света, а днес посетителите вървят в самия процеп между северноамериканската и евразийската земна плоча.

Тесният пролом нерядко е сравняван с „каменен коридор“, по чиито стени се стича вода, а мъхът свети в наситено зелено, особено в мъгливи дни. Гледката към езерото Тингватлаватн напомня ледено водно огледало, което отразява снежни върхове и облаци в студени нюанси на синьото, а есенно време всичко е окъпано в златни цветове.

Именно тук започваме да разбираме Исландия, защото едновременно виждаме следите на човешката история и бавно движещата се земя под краката ни. Глъчката на туристите и правенето на снимки са заменили старите събрания, но пространството все още носи усещане за открит форум, заобиколен от сурова природа.

Долината Хаукадалур – диша Земята

От Тингветлир пътят продължава към геотермалната област Хаукадалур, като минава покрай меки хълмове и ферми с повече овце, отколкото хора. Колкото повече се приближава маршрутът до гейзерите, толкова по‑ясно се виждат струйки пара по склоновете, а във въздуха се появява характерна миризма на сяра, сравнявана с мирис на развалени яйца.

Историческият Гейзер днес избухва твърде рядко, но активният му „съсед“ Строкур е истинската атракция на района. На всеки няколко минути езерцето над него се надига, водата се издува в почти идеален купол и след миг изригва във вертикален стълб, който достига над 20 метра височина, преди да се разпадне в облак пара.

Пътешествениците прекарват дълго време просто в очакване на следващото изригване – с фотоапарат или телефон в готовност и поглед, вперен в треперещата водна повърхност. Между изригванията е приятно да се върви по пътеките между малки кипящи басейни и кални локви, където бълбука вряща вода и се чуват тихи, „подземни“ звуци.

Парата, която постоянно се издига от земята, създава усещане, че Земята диша, а цветовете на минералните отлагания – жълто, оранжево, кафяво – добавят почти сюрреалистична палитра към иначе сивия исландски ден. Така геотермалната зона се превръща в естествен открит урок по геотермална активност, в който всичко е едновременно красиво и леко заплашително.

Гутфос – златният водопад

След горещата пара на Гейзир маршрутът достига до Гутфос – един от най‑известните водопади в страната, свързван със „злато“ заради цвета на водата в слънчев ден. Река Квитау първо се разлива широко, а после рязко преминава на две нива и се спуска в тясна клисура, което създава впечатление, че водата се излива направо в земните недра.

При ветровито време пръските от водопада се разнасят далеч, покриват дрехите с фина мъгла и често образуват една или две дъги над каньона. Цветовете на водопада са като „нарисувани на ръка“, защото в този северен светлинен контраст те изглеждат почти нереални.

Пътеката, която се спуска по‑близо до ръба, дава възможност за истинска „близка среща“ с мощта на водата – стъпките стават внимателни върху мокрия камък, а шумът заглушава мислите и разговорите. Всички сме много мокри, но и пречистени.

Керид – цветният кратер

Към класическия триъгълник на Златния кръг често се добавя и вулканичният кратер Керид. За разлика от тъмните лавови полета на други места, тук склоновете са в червено и охра, покрити с мъх, като се спускат към дълбоко синьо езеро на дъното.

Кратерът е сравнително млад и затова ръбовете му все още са ясно очертани и драматични. Пътеката по билото позволява да се види цялата структура от различни ъгли, а в ясен ден мнозина туристи слизат до водата, където няколко пейки осигуряват удобна гледка към почти перфектния овал.

Керид е по‑спокоен от предишните три спирки, което дава възможност за тиха разходка. Контрастът между наситените цветове на скалата и тъмното небе – често променливо и драматично – прави мястото любимо за снимки и кратки почивки по маршрута на Златния кръг.